Job 21

Тогава Йов отговори и каза:

Και απεκριθη ο Ιωβ και ειπεν

Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.

Ακουσατε μετα προσοχης την ομιλιαν μου, και τουτο ας ηναι αντι των παρηγοριων σας.

Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.

Υποφερετε με να λαλησω και αφου λαλησω, εμπαιζετε.

На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

Μη εις ανθρωπον παραπονουμαι εγω; δια τι λοιπον να μη ταραχθη το πνευμα μου;

Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

Εμβλεψατε εις εμε και θαυμασατε, και βαλετε χειρα επι στοματος.

Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.

Μονον να ενθυμηθω, ταραττομαι, και τρομος κυριευει την σαρκα μου.

Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?

Δια τι οι ασεβεις ζωσι, γηρασκουσι, μαλιστα ακμαζουσιν εις πλουτη;

Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им — пред очите им.

Το σπερμα αυτων στερεουται εμπροσθεν αυτων μετ αυτων, και τα εκγονα αυτων εμπροσθεν των οφθαλμων αυτων.

Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.

Αι οικιαι αυτων ειναι ασφαλεις απο φοβου και ραβδος Θεου δεν ειναι επ αυτους.

Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.

Ο βους αυτων συλλαμβανει και δεν αποτυγχανει η δαμαλις αυτων τικτει και δεν αποβαλλει.

Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.

Απολυουσι τα τεκνα αυτων ως προβατα, και τα παιδια αυτων σκιρτωσι.

Издигат глас със тъпанче и арфа и се радват при звука на флейта.

Λαμβανουσι το τυμπανον και την κιθαραν και ευφραινονται εις τον ηχον του οργανου.

Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.

Διαγουσι τας ημερας αυτων εν αγαθοις και εν μια στιγμη καταβαινουσιν εις τον αδην.

И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!

Και λεγουσι προς τον Θεον, αποστηθι αφ ημων, διοτι δεν θελομεν να γνωρισωμεν τας οδους σου

Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

τι ειναι ο Παντοδυναμος δια να δουλευωμεν αυτον; και τι ωφελουμεθα επικαλουμενοι αυτον;

Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!

Ιδου, τα αγαθα αυτων δεν ειναι εν τη χειρι αυτων μακραν απ εμου η βουλη των ασεβων.

Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,

Ποσακις σβυνεται ο λυχνος των ασεβων, και ερχεται η καταστροφη αυτων επ αυτους Ο Θεος διαμοιραζει εις αυτους ωδινας εν τη οργη αυτου.

и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

Ειναι ως αχυρον εμπροσθεν του ανεμου και ως κονιορτος, τον οποιον αρπαζει ο ανεμοστροβιλος.

Дали Бог пази наказанието за греха му за децата му? По-добре да отплати на него, за да разбере!

Ο Θεος φυλαττει την ποινην της ανομιας αυτων δια τους υιους αυτων ανταποδιδει εις αυτους, και θελουσι γνωρισει τουτο.

Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

Οι οφθαλμοι αυτων θελουσιν ιδει την καταστροφην αυτων, και θελουσι πιει απο του θυμου του Παντοδυναμου.

Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?

Διοτι ο ασεβης ποιαν ηδονην εχει μεθ εαυτον εν τω οικω αυτου, αφου κοπη εις το μεσον ο αριθμος των μηνων αυτου;

Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?

Θελει διδαξει τις τον Θεον γνωσιν; και αυτος κρινει τους υψηλους.

Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;

Ο μεν αποθνησκει εν τω ακρω της ευδαιμονιας αυτου, ενω ειναι κατα παντα ευτυχης και ησυχος

ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.

τα πλευρα αυτου ειναι πληρη παχους, και τα οστα αυτου ποτιζονται μυελον.

А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.

Ο δε αποθνησκει εν πικρια ψυχης, και ποτε δεν εφαγεν εν ευφροσυνη.

Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.

Θελουσι κοιτεσθαι ομου εν τω χωματι, και σκωληκες θελουσι σκεπασει αυτους.

Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

Ιδου, γνωριζω τους διαλογισμους σας, και τας πονηριας τας οποιας μηχανασθε κατ εμου.

Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

Διοτι λεγετε, Που ο οικος του αρχοντος; και που η σκηνη της κατοικησεως των ασεβων;

Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?

Δεν ηρωτησατε τους διαβαινοντας την οδον; και τα σημεια αυτων δεν καταλαμβανετε;

Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.

Οτι ο ασεβης φυλαττεται εις ημεραν αφανισμου, εις ημεραν οργης φερεται.

Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?

Τις θελει φανερωσει εμπροσθεν αυτου την οδον αυτου; και τις θελει ανταποδωσει εις αυτον ο, τι αυτος επραξε;

Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.

και αυτος θελει φερθη εις τον ταφον, και θελει διαμενει εν τω μνηματι.

Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

Οι βωλοι της κοιλαδος θελουσιν εισθαι γλυκεις εις αυτον, και πας ανθρωπος θελει υπαγει κατοπιν αυτου, καθως αναριθμητοι προπορευονται αυτου.

Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?

Πως λοιπον με παρηγορειτε ματαιως, αφου εις τας αποκρισεις σας μενει ψευδος;