Job 20

Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

Därefter tog Sofar från Naama till orda och sade:

Затова мислите ми ме карат да отговоря и затова бързам.

 På sådant tal giva mina tankar mig ett svar,  än mer, då jag nu är så upprörd i mitt inre.

Чух изобличение за мой позор и духът на разума ми отговаря.

 Smädlig tillrättavisning måste jag höra,  och man svarar mig med munväder på förståndigt tal.

Не знаеш ли това от древността, откак човек е сложен на земята,

 Vet du då icke att så har varit från evig tid,  från den stund då människor sattes på jorden:

че тържеството на безбожните е краткотрайно и радостта на лицемера — мигновена?

 att de ogudaktigas jubel varar helt kort  och den gudlöses glädje ett ögonblick?

Макар и величието му да се извиси до небето и главата му да стигне до облаците,

 Om än hans förhävelse stiger upp till himmelen  och hans huvud når intill molnen,

като изпражненията си ще се изрине навеки; които са го виждали, ще кажат: Къде е?

 Så förgås han dock för alltid och aktas lik sin träck;  de som sågo honom måste fråga: »Var är han?»

Като сън ще отлети и няма да се намери, като нощно видение ще бъде пропъден.

 Lik en dröm flyger han bort, och ingen finner honom mer;  han förjagas såsom en syn om natten.

Око го е видяло, но няма да го види вече; и мястото му няма да го види вече.

 Det öga som såg honom ser honom icke åter,  och hans plats får ej skåda honom mer.

Децата му ще търсят благоволението на бедните и ръцете му ще върнат богатството му.

 Hans barn måste gottgöra hans skulder till de arma,  hans händer återbära hans vinning.

Костите му са пълни с младежката му сила, но тя ще лежи с него в пръстта.

 Bäst ungdomskraften fyller hans ben,  skall den ligga i stoftet med honom.

Макар и злото да е сладко в устата му и да го крие под езика си,

 Om än ondskan smakar ljuvligt i hans mun,  så att han gömmer den under sin tunga,

да го жали, да не го оставя и да го задържа под небцето си,

 är rädd om den och ej vill gå miste därom,  utan håller den förvarad inom sin gom,

пак храната му променя се в стомаха му, змийска жлъчка става вътре в него.

 så förvandlas denna kost i hans inre,  bliver huggormsetter i hans liv.

Богатство е погълнал, но отново го повръща; Бог го изтръгва от корема му.

 Den rikedom han har slukat måste han utspy;  av Gud drives den ut ur hans buk.

Змийска отрова ще суче, език на пепелянка ще го умъртви.

 Ja, huggormsgift kommer han att dricka,  av etterormens tunga bliver han dräpt.

Няма да види потоците, реките, течащи с мед и масло.

 Ingen bäck får vederkvicka hans syn,  ingen ström med flöden av honung och gräddmjölk.

Ще върне това, за което се е трудил, и няма да го погълне; какъвто имотът, такова и връщането; и той няма да им се радва.

 Sitt fördärv måste han återbära, han får ej njuta därav;  hans fröjd svarar ej mot den rikedom han har vunnit.

Защото е угнетил и е оставил сиромасите, заграбил е къща, не я е построил.

 Ty mot de arma övade han våld och lät dem ligga där;  han rev till sig hus som han ej kan hålla vid makt.

Наистина той не знае спокойствие в себе си, няма да опази нищо, което желае.

 Han visste ej av någon ro för sin buk,  men han skall icke rädda sig med sina skatter.

Нищо не избягва от лакомията му, затова благоденствието му няма да е трайно.

 Intet slapp undan hans glupskhet,  därför äger och hans lycka intet bestånd.

В пълнотата на изобилието си ще изпадне в беда, ръката на всеки страдалец ще дойде върху него.

 Mitt i hans överflöd påkommer honom nöd,  och envar eländig vänder då mot honom sin hand.

Когато напълва търбуха си, Бог ще изпрати върху него яростта на гнева Си и ще го изсипе върху него, докато яде.

 Ja, så måste ske, för att hans buk må bliva fylld;  sin vredes glöd skall Gud sända över honom  och låta den tränga såsom ett regn in i hans kropp.

Щом бяга от желязното оръжие, ще го прониже бронзов лък.

 Om han flyr undan för vapen av järn,  så genomborras han av kopparbågens skott.

Стрелата се изтегля, от тялото излиза, блестящият й връх — от жлъчката му, и ужаси го нападат.

 När han då drager i pilen och den kommer ut ur hans rygg,  när den ljungande udden kommer fram ur hans galla,  då falla dödsfasorna över honom.

За съкровищата му се пази пълна тъмнина, нераздухван огън ще го пояде; зло ще сполети и оцелелия във шатрата му.

 Idel mörker är förvarat åt hans skatter;  till mat gives honom eld som brinner utan pust,  den förtär vad som är kvar i hans hydda.

Небесата ще открият беззаконието му и земята ще се надигне против него.

 Himmelen lägger hans missgärning i dagen,  och jorden reser sig upp emot honom.

Печалбата на дома му ще изчезне, ще изтече в деня на Неговия гняв.

 Vad som har samlats i hans hus far åter sin kos,  likt förrinnande vatten, på vredens dag.

Това е от Бога делът на безбожния, отреденото му от Бога наследство.

 Sådan lott får en ogudaktig människa av Gud,  sådan arvedel har av Gud blivit bestämd åt henne.