Job 21

Тогава Йов отговори и каза:

Därefter tog Job till orda och sade:

Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.

 Hören åtminstone på mina ord;  låten det vara den tröst som I given mig.

Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.

 Haven fördrag med mig, så att jag får tala;  sedan jag har talat, må du bespotta.

На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

 Är då min klagan, såsom när människor eljest klaga?  Eller huru skulle jag kunna vara annat än otålig?

Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

 Akten på mig, så skolen I häpna  och nödgas lägga handen på munnen.

Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.

 Ja, när jag tänker därpå, då förskräckes jag själv,  och förfäran griper mitt kött.

Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?

 Varför få de ogudaktiga leva,  ja, med åldern växa till i rikedom?

Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им — пред очите им.

 De se sina barn leva kvar hos sig,  och sin avkomma hava de inför sina ögon.

Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.

 Deras hus stå trygga, ej hemsökta av förskräckelse;  Gud låter sitt ris icke komma vid dem.

Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.

 När deras boskap parar sig, är det icke förgäves;  lätt kalva deras kor, och icke i otid.

Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.

 Sina barn släppa de ut såsom en hjord,  deras piltar hoppa lustigt omkring.

Издигат глас със тъпанче и арфа и се радват при звука на флейта.

 De stämma upp med pukor och harpor,  och glädja sig vid pipors ljud.

Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.

 De förnöta sina dagar i lust,  och ned till dödsriket fara de i frid.

И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!

 Och de sade dock till Gud: »Vik ifrån oss,  dina vägar vilja vi icke veta av.

Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

 Vad är den Allsmäktige, att vi skulle tjäna honom?  och vad skulle det hjälpa oss att åkalla honom?»

Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!

 Det är sant, i deras egen hand står ej deras lycka,  och de ogudaktigas rådslag vare fjärran ifrån mig!

Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,

 Men huru ofta utslocknar väl de ogudaktigas lampa,  huru ofta händer det att ofärd kommer över dem,  och att han tillskiftar dem lotter i vrede?

и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

 De borde ju bliva såsom halm för vinden,  lika agnar som stormen rycker bort.

Дали Бог пази наказанието за греха му за децата му? По-добре да отплати на него, за да разбере!

 »Gud spar åt hans barn att lida för hans ondska.»  Ja, men honom själv borde han vedergälla, så att han finge känna det.

Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

 Med egna ögon borde han se sitt fall,  och av den Allsmäktiges vrede borde han få dricka.

Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?

 Ty vad frågar han efter sitt hus, när han själv är borta,  när hans månaders antal har nått sin ände?

Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?

 »Skall man då lära Gud förstånd,  honom som dömer över de högsta?»

Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;

 Ja, den ene får dö i sin välmaktstid,  där han sitter i allsköns frid och ro;

ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.

 hans stävor hava fått stå fulla med mjölk,  och märgen i hans ben har bevarat sin saft.

А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.

 Den andre måste dö med bedrövad själ,  och aldrig fick han njuta av någon lycka.

Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.

 Tillsammans ligga de så i stoftet,  och förruttnelsens maskar övertäcka dem.

Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

 Se, jag känner väl edra tankar  och de funder med vilka I viljen nedslå mig.

Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

 I spörjen ju: »Vad har blivit av de höga herrarnas hus,  av hyddorna när de ogudaktiga bodde?»

Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?

 Haven I då ej frågat dem som vida foro,  och akten I ej på deras vittnesbörd:

Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.

 att den onde bliver sparad på ofärdens dag  och bärgad undan på vredens dag?

Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?

 Vem vågar ens förehålla en sådan hans väg?  Vem vedergäller honom, vad han än må göra?

Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.

 Och när han har blivit bortförd till graven,  så vakar man sedan där vid kullen.

Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

 Ljuvligt får han vilja under dalens torvor.  I hans spår drager hela världen fram;  före honom har och otaliga gått.

Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?

 Huru kunnen I då bjuda mig så fåfänglig tröst?  Av edra svar står allenast trolösheten kvar.