Job 29

И Йов още продължи беседата си и каза:

Iov a luat din nou cuvîntul în pilde, şi a zis:

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

,,Oh! cum nu pot să fiu ca în lunile trecute, ca în zilele cînd mă păzea Dumnezeu,

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

cînd candela Lui strălucea deasupra capului meu, şi Lumina lui mă călăuzea în întunerec!

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

Cum nu sînt ca în zilele puterii mele, cînd Dumnezeu veghea ca un prieten peste cortul meu,

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

cînd Cel Atotputernic încă era cu mine, şi cînd copiii mei stăteau în jurul meu;

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

cînd mi se scăldau paşii în smîntînă, şi stînca vărsa lîngă mine pîraie de untdelemn!

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

Dacă ieşeam să mă duc la poarta cetăţii, şi dacă îmi pregăteam un scaun în piaţă,

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

tinerii se trăgeau înapoi la apropierea mea, bătrînii se sculau şi stăteau în picioare.

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

Mai marii îşi opriau cuvîntările, şi îşi puneau mîna la gură.

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

Glasul căpeteniilor tăcea, şi li se lipea limba de cerul gurii.

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

Urechea care mă auzea, mă numea fericit, ochiul care mă vedea mă lăuda.

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

Căci scăpam pe săracul care cerea ajutor, şi pe orfanul lipsit de sprijin.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

Binecuvîntarea nenorocitului venea peste mine, umpleam de bucurie inima văduvei.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

Mă îmbrăcam cu dreptatea şi -i slujeam de îmbrăcăminte, neprihănirea îmi era manta şi turban.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

Orbului îi eram ochi, şi şchiopului picior.

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

Celor nenorociţi le eram tată, şi cercetam pricina celui necunoscut.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Rupeam falca celui nedrept, şi -i smulgeam prada din dinţi.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

Atunci ziceam: ,În cuibul meu voi muri, zilele mele vor fi multe ca nisipul.

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

Apa va pătrunde în rădăcinile mele, roua va sta toată noaptea peste ramurile mele.

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

Slava mea va înverzi neîncetat, şi arcul îmi va întineri în mînă.`

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

Oamenii mă ascultau şi aşteptau, tăceau înaintea sfaturilor mele.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

După cuvîntările mele, niciunul nu răspundea, şi cuvîntul meu era pentru toţi o rouă binefăcătoare.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

Mă aşteptau ca pe ploaie, căscau gura ca după ploaia de primăvară.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Cînd li se muia inima, le zîmbeam. şi nu puteau izgoni seninătatea de pe fruntea mea.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

Îmi plăcea să mă duc la ei, şi mă aşezam în fruntea lor; eram ca un împărat în mijlocul unei oştiri, ca un mîngîietor lîngă nişte întristaţi.