Psalms 104

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Bendize, ó minha alma, ao Senhor! Senhor, Deus meu, tu és magnificentíssimo! Estás vestido de honra e de majestade,

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

tu que te cobres de luz como de um manto, que estendes os céus como uma cortina.

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

És tu que pões nas águas os vigamentos da tua morada, que fazes das nuvens o teu carro, que andas sobre as asas do vento;

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

que fazes dos ventos teus mensageiros, dum fogo abrasador os teus ministros.

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Lançaste os fundamentos da terra, para que ela não fosse abalada em tempo algum.

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

Tu a cobriste do abismo, como dum vestido; as águas estavam sobre as montanhas.

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

À tua repreensão fugiram; à voz do teu trovão puseram-se em fuga.

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

Elevaram-se as montanhas, desceram os vales, até o lugar que lhes determinaste.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Limite lhes traçaste, que não haviam de ultrapassar, para que não tornassem a cobrir a terra.

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

És tu que nos vales fazes rebentar nascentes, que correm entre as colinas.

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

Dão de beber a todos os animais do campo; ali os asnos monteses matam a sua sede.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Junto delas habitam as aves dos céus; dentre a ramagem fazem ouvir o seu canto.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Da tua alta morada regas os montes; a terra se farta do fruto das tuas obras.

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

Fazes crescer erva para os animais, e a verdura para uso do homem, de sorte que da terra tire o alimento,

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

o vinho que alegra o seu coração, o azeite que faz reluzir o seu rosto, e o pão que lhe fortalece o coração.

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

Saciam-se as árvores do Senhor, os cedros do Líbano que ele plantou,

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

nos quais as aves se aninham, e a cegonha, cuja casa está nos ciprestes.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

Os altos montes são um refúgio para as cabras montesas, e as rochas para os querogrilos.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Designou a lua para marcar as estações; o sol sabe a hora do seu ocaso.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

Fazes as trevas, e vem a noite, na qual saem todos os animais da selva.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

Os leões novos os animais bramam pela presa, e de Deus buscam o seu sustento.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

Quando nasce o sol, logo se recolhem e se deitam nos seus covis.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

Então sai o homem para a sua lida e para o seu trabalho, até a tarde.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Ó Senhor, quão multiformes são as tuas obras! Todas elas as fizeste com sabedoria; a terra está cheia das tuas riquezas.

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

Eis também o vasto e espaçoso mar, no qual se movem seres inumeráveis, animais pequenos e grandes.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Ali andam os navios, e o leviatã que formaste para nele folgar.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

Todos esperam de ti que lhes dês o sustento a seu tempo.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Tu lho dás, e eles o recolhem; abres a tua mão, e eles se fartam de bens.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Escondes o teu rosto, e ficam perturbados; se lhes tiras a respiração, morrem, e voltam para o seu pó.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

Envias o teu fôlego, e são criados; e assim renovas a face da terra.

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

Permaneça para sempre a glória do Senhor; regozije-se o Senhor nas suas obras;

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

ele olha para a terra, e ela treme; ele toca nas montanhas, e elas fumegam.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Cantarei ao Senhor enquanto eu viver; cantarei louvores ao meu Deus enquanto eu existir.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Seja-lhe agradável a minha meditação; eu me regozijarei no Senhor.

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!

Sejam extirpados da terra os pecadores, e não subsistam mais os ímpios. Bendize, ó minha alma, ao Senhor. Louvai ao Senhor.