Job 29

И Йов още продължи беседата си и каза:

E prosseguindo Jó no seu discurso, disse:

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

Ah! Quem me dera ser como eu fui nos meses do passado, como nos dias em que Deus me guardava;

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

quando a sua lâmpada luzia sobre o minha cabeça, e eu com a sua luz caminhava através das trevas;

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

como era nos dias do meu vigor, quando o íntimo favor de Deus estava sobre a minha tenda;

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

quando o Todo-Poderoso ainda estava comigo, e os meus filhos em redor de mim;

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

quando os meus passos eram banhados em leite, e a rocha me deitava ribeiros de azeite!

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

Quando eu saía para a porta da cidade, e na praça preparava a minha cadeira,

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

os moços me viam e se escondiam, e os idosos se levantavam e se punham em pé;

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

os príncipes continham as suas palavras, e punham a mão sobre a sua boca;

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

a voz dos nobres emudecia, e a língua se lhes pegava ao paladar.

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

Pois, ouvindo-me algum ouvido, me tinha por bem-aventurado; e vendo-me algum olho, dava testemunho de mim;

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

porque eu livrava o miserável que clamava, e o órfão que não tinha quem o socorresse.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

A bênção do que estava a perecer vinha sobre mim, e eu fazia rejubilar-se o coração da viúva.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

Vestia-me da retidão, e ela se vestia de mim; como manto e diadema era a minha justiça.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

Fazia-me olhos para o cego, e pés para o coxo;

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

dos necessitados era pai, e a causa do que me era desconhecido examinava com diligência.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

E quebrava os caninos do perverso, e arrancava-lhe a presa dentre os dentes.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

Então dizia eu: No meu ninho expirarei, e multiplicarei os meus dias como a areia;

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

as minhas raízes se estendem até as águas, e o orvalho fica a noite toda sobre os meus ramos;

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

a minha honra se renova em mim, e o meu arco se revigora na minha mão.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

A mim me ouviam e esperavam, e em silêncio atendiam ao meu conselho.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

Depois de eu falar, nada replicavam, e minha palavra destilava sobre eles;

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

esperavam-me como à chuva; e abriam a sua boca como à chuva tardia.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Eu lhes sorria quando não tinham confiança; e não desprezavam a luz do meu rosto;

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

eu lhes escolhia o caminho, assentava-me como chefe, e habitava como rei entre as suas tropas, como aquele que consola os aflitos.