Psalms 104

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Min sjel, lov Herren! Herre min Gud, du er såre stor, høihet og herlighet har du iklædd dig.

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

Han hyller sig i lys som i et klædebon, han spenner himmelen ut som et telt,

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

han som tømrer i vannene sine høie saler, han som gjør skyene til sin vogn, som farer frem på vindens vinger.

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

Han gjør vinder til sine engler, luende ild til sine tjenere.

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Han grunnfestet jorden på dens støtter, den skal ikke rokkes i all evighet.

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

Du hadde dekket den med dype vann som med et klædebon; vannene stod over fjellene.

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

For din trusel flydde de, for din tordens røst for de hastig bort.

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

De steg op til fjellene, fór ned i dalene, til det sted du hadde grunnfestet for dem.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

En grense satte du, som de ikke skal overskride; de skal ikke vende tilbake for å dekke jorden.

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

Han lar kilder springe frem i dalene; mellem fjellene går de.

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

De gir alle markens dyr å drikke; villeslene slukker sin tørst.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Over dem bor himmelens fugler; mellem grenene lar de høre sin røst.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Han vanner fjellene fra sine høie saler; av dine gjerningers frukt mettes jorden.

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

Han lar gress gro for feet og urter til menneskets tjeneste, til å få brød frem av jorden.

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

Og vin gleder menneskets hjerte, så den gjør åsynet mer skinnende enn olje, og brød styrker menneskets hjerte.

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

Herrens trær mettes, Libanons sedrer som han har plantet,

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

der hvor fuglene bygger rede, storken som har sin bolig i cypressene.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

De høie fjell er for stengjetene, klippene er tilflukt for fjellgrevlingene.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Han gjorde månen til å fastsette tidene; solen kjenner sin nedgangstid.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

Du gjør mørke, og det blir natt; i den rører sig alle dyrene i skogen.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

De unge løver brøler efter rov, for å kreve sin føde av Gud.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

Solen går op, de trekker sig tilbake og legger sig i sine boliger.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

Mennesket går ut til sin gjerning og til sitt arbeid inntil aftenen.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Hvor mange dine gjerninger er, Herre! Du gjorde dem alle viselig; jorden er full av det du har skapt.

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

Der er havet, stort og vidtstrakt; der er en vrimmel uten tall, der er dyr, både små og store.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Der går skibene, Leviatan, som du skapte til å leke sig der.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

Alle venter de på dig, at du skal gi dem deres føde i sin tid.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Du gir dem, de sanker; du oplater din hånd, de mettes med godt.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Du skjuler ditt åsyn, de forferdes; du drar deres livsånde tilbake, de dør og vender tilbake til sitt støv.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

Du sender din Ånd ut, de skapes, og du gjør jordens skikkelse ny igjen.

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

Herrens ære være til evig tid! Herren glede sig i sine gjerninger!

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

Han som ser til jorden, og den bever, som rører ved fjellene, og de ryker.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Jeg vil lovsynge Herren så lenge jeg lever; jeg vil synge for min Gud så lenge jeg er til.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Måtte min tale tekkes ham! Jeg vil glede mig i Herren!

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!

Men måtte syndere utryddes av jorden, og ugudelige ikke mere finnes! Min sjel, lov Herren! Halleluja!