Job 9

9:1

Тогава Йов отговори и каза:

Da tok Job til orde og sa:

9:2

Наистина, зная, че това е така, но как може смъртен човек да се оправдае пред Бога?

Ja visst, jeg vet at det er så; hvorledes skulde en mann kunne ha rett mot Gud?

9:3

Ако поиска да спори с Него, няма да може да Му отговори едно на хиляда.

Om han hadde lyst til å gå i rette med Gud, kunde han ikke svare ham ett til tusen.

9:4

Той е мъдър по сърце и мощен по сила — кой се е закоравил против Него и е останал невредим?

Vis som han er av hjerte og veldig i styrke - hvem trosset ham og kom vel fra det,

9:5

Той премества планините, без да разберат, преобръща ги в гнева Си.

han som flytter fjell før de vet av det, som velter dem i sin vrede,

9:6

Той поклаща земята от мястото й и стълбовете й треперят.

som ryster jorden, så den viker fra sitt sted, og dens støtter bever,

9:7

Той заповядва на слънцето и то не изгрява и запечатва звездите.

som byder solen, så den ikke går op, og som setter segl for stjernene,

9:8

Той сам простира небесата и стъпва по височините на морето.

som alene utspenner himmelen og skrider frem over havets høider,

9:9

Той прави Мечката, Орион и Плеядите, и стаите на юга.

som har skapt Bjørnen, Orion og Syvstjernen og Sydens stjernekammere,

9:10

Той върши велики неизследими неща и безбройни чудеса.

som gjør store, uransakelige ting og under uten tall?

9:11

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го усещам.

Han går forbi mig, og jeg ser ham ikke; han farer forbi, og jeg merker ham ikke.

9:12

Ако грабне, кой ще Му попречи? Кой ще Му каже: Какво правиш?

Han griper sitt rov - hvem vil hindre ham, hvem vil si til ham: Hvad gjør du?

9:13

Бог няма да отвърне Своя гняв; горделивите помощници под Него се повалят.

Gud holder ikke sin vrede tilbake; under ham måtte Rahabs hjelpere bøie sig.

9:14

Как тогава мога аз да Му отговоря и да избера думите си към Него?

Hvorledes skulde da jeg kunne svare ham og velge mine ord imot ham,

9:15

Защото дори да бях праведен, не бих могъл да Му отговоря, а бих попросил милост от своя Съдия.

jeg som ikke kunde svare om jeg enn hadde rett, men måtte be min dommer om nåde!

9:16

Ако извиках, и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми —

Om jeg ropte, og han svarte mig, kunde jeg ikke tro at han hørte min røst,

9:17

Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина,

han som vilde knuse mig i storm og uten årsak ramme mig med sår på sår,

9:18

не ме оставя дъх да си поема, насища ме с горчивина.

som ikke vilde tillate mig å dra ånde, men vilde mette mig med lidelser.

9:19

Ако е до сила, ето, Той е силният! А ако е до съд, Той казва: Кой може да Ме призове?

Gjelder det styrke, så sier han: Se, her er jeg! Gjelder det rett: Hvem vil stevne mig?

9:20

Дори и праведен да бях, устата ми би ме осъдила; дори да бях невинен, тя би показала, че съм покварен.

Hadde jeg enn rett, skulde dog min egen munn dømme mig skyldig; var jeg enn uskyldig, vilde han dog si at jeg hadde urett.

9:21

Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си.

Skyldløs er jeg; jeg bryr mig ikke om å leve - jeg forakter mitt liv.

9:22

Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния.

Det kommer ut på ett; derfor sier jeg: Skyldløs eller ugudelig - han gjør dem begge til intet.

9:23

Ако бичът убива внезапно, Той се смее на изпитанието на невинните.

Når svepen brått rammer med død, spotter han de uskyldiges lidelse.

9:24

Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой?

Jorden er gitt i den ugudeliges hånd; han tilhyller dens dommeres åsyn. Er det ikke han som gjør det, hvem er det da?

9:25

А мойте дни по-бързи са от бързоходец; бягат, без добро да видят.

Mine dager har vært hastigere enn en løper; de er bortflyktet uten å ha sett noget godt;

9:26

Преминават като леки кораби, като орел, който се спуска върху плячката си.

de har faret avsted som båter av rør, som en ørn som slår ned på sitt bytte.

9:27

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя тъжното си лице и ще се развеселя! —

Om jeg sier: Jeg vil glemme min sorg, jeg vil la min mørke mine fare og se glad ut,

9:28

страх ме е от всичките ми болки; знам, че няма да ме считаш за невинен.

da gruer jeg for alle mine plager; jeg vet jo at du ikke frikjenner mig.

9:29

Беззаконен съм — защо тогава да се трудя напразно?

Jeg skal jo være ugudelig - hvorfor gjør jeg mig da forgjeves møie?

9:30

Ако се измия със снежна вода и очистя ръцете си със сапун,

Om jeg tvettet mig med sne og renset mine hender med lut,

9:31

Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен.

da skulde du dyppe mig i en grøft, så mine klær vemmedes ved mig.

9:32

Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд.

For han er ikke en mann som jeg, så jeg kunde svare ham, så vi kunde gå sammen for retten;

9:33

Няма посредник между нас, който да сложи ръката си върху двама ни.

det er ikke nogen voldgiftsmann mellem oss, som kunde legge sin hånd på oss begge.

9:34

Нека оттегли от мен жезъла Си и да не ме плаши Неговият ужас!

Når han bare tok sitt ris bort fra mig, og hans redsler ikke skremte mig!

9:35

Тогава ще говоря и няма да се страхувам от Него; но сега не е така с мен.

Da skulde jeg tale uten å reddes for ham; for slik er jeg ikke, det vet jeg med mig selv.