Job 10

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

Min sjel er lei av mitt liv, jeg vil la min klage ha fritt løp, jeg vil tale i min sjels bitre smerte.

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Jeg vil si til Gud: Fordøm mig ikke, la mig vite hvorfor du strider mot mig!

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Tykkes det dig godt at du undertrykker, at du forkaster det dine hender med omhu har dannet, og lar ditt lys skinne over ugudeliges råd?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Har du menneskeøine, eller ser du således som et menneske ser?

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

Er dine dager som et menneskes dager, eller dine år som en manns dager? -

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

siden du søker efter min misgjerning og leter efter min synd,

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

enda du vet at jeg ikke er ugudelig, og at det ingen er som redder av din hånd.

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Dine hender har dannet mig og gjort mig, helt og i alle deler, og nu vil du ødelegge mig!

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Kom i hu at du har dannet mig som leret, og nu lar du mig atter vende tilbake til støvet!

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Helte du mig ikke ut som melk og lot mig størkne som ost?

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Med hud og kjøtt klædde du mig, og med ben og sener gjennemvevde du mig.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

Liv og miskunnhet har du gitt mig, og din varetekt har vernet om min ånd.

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

Og dette gjemte du i ditt hjerte, jeg vet at dette hadde du i sinne:

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

Syndet jeg, så vilde du vokte på mig og ikke frikjenne mig for min misgjerning;

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

var jeg skyldig, da ve mig, men var jeg uskyldig, skulde jeg dog ikke kunne løfte mitt hode, mett av skam og med min elendighet for øie;

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

og hevet det sig dog, så vilde du jage efter mig som en løve, og atter vise dig forunderlig mot mig;

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

du vilde føre nye vidner mot mig og øke din harme mot mig, sende alltid nye hærflokker mot mig.

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

Hvorfor lot du mig utgå av mors liv? Jeg skulde ha opgitt ånden, og intet øie skulde ha sett mig;

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

jeg skulde ha vært som om jeg aldri hadde vært til; fra mors liv skulde jeg ha vært båret til graven.

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

Er ikke mine dager få? - Han holde op! Han la mig være, så jeg kan bli litt glad,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

før jeg går bort for ikke å vende tilbake, bort til mørkets og dødsskyggens land,

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

et land så mørkt som den sorteste natt, hvor dødsskygge og forvirring råder, og hvor lyset er som den sorteste natt!