Job 19

Тогава Йов отговори и каза:

Da tok Job til orde og sa:

Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?

Hvor lenge vil I bedrøve min sjel og knuse mig med ord?

Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

Det er nu tiende gang I håner mig og ikke skammer eder ved å krenke mig.

И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.

Har jeg virkelig faret vill, da blir min villfarelse min egen sak.

Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,

Vil I virkelig ophøie eder over mig og vise mig at min vanære har rammet mig med rette?

знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.

Så vit da at Gud har gjort mig urett og satt sitt garn omkring mig!

Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

Se, jeg roper: Vold! - men jeg får intet svar; jeg skriker om hjelp, men det er ingen rett å få.

Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.

Min vei har han stengt, så jeg ikke kommer frem, og over mine stier legger han mørke.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

Min ære har han avklædd mig og tatt bort kronen fra mitt hode.

Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

Han bryter mig ned på alle kanter, så jeg går til grunne, og han rykker op mitt håp som et tre.

Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

Han lar sin vrede brenne mot mig og akter mig som sin fiende.

Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.

Hans hærflokker kommer alle sammen og rydder sig vei mot mig, og de leirer sig rundt om mitt telt.

Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.

Mine brødre har han drevet langt bort fra mig, og mine kjenninger er blitt aldeles fremmede for mig.

Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.

Mine nærmeste holder sig borte, og mine kjente har glemt mig.

Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.

Mine husfolk og mine tjenestepiker akter mig for en fremmed; jeg er en utlending i deres øine.

Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.

Kaller jeg på min tjener, så svarer han ikke; med egen munn må jeg bønnfalle ham.

Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.

Min ånde er motbydelig for min hustru, og min vonde lukt for min mors sønner.

Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.

Endog barn forakter mig; vil jeg reise mig, så taler de mot mig.

Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

Alle mine nærmeste venner avskyr mig, og de jeg elsket, har vendt sig mot mig.

Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

Mine ben trenger ut gjennem min hud og mitt kjøtt, og bare tannhinnen er ennu urørt på mig.

Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

Forbarm eder, forbarm eder over mig, I mine venner! For Guds hånd har rørt ved mig.

Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

Hvorfor forfølger I mig likesom Gud og blir ikke mette av mitt kjøtt?

О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!

Men gid mine ord måtte bli opskrevet! Gid de måtte bli optegnet i en bok,

Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!

ja, med jerngriffel og bly for evig bli hugget inn i sten!

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.

Men jeg - jeg vet min gjenløser lever, og som den siste skal han stå frem på støvet.

И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,

Og efterat denne min hud er blitt ødelagt, skal jeg ut fra mitt kjød skue Gud,

когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

han som jeg skal skue, mig til gode, han som mine øine skal se og ikke nogen fremmed - mine nyrer tæres bort i mitt liv.

Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —

Når I sier: Hvor vi skal forfølge ham! - I har jo funnet skylden hos mig -

тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.

så frykt for sverdet! For vrede er en synd som er hjemfalt til sverd. Dette sier jeg forat I skal tenke på at det kommer en dom.