Matthew 13

В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото.

The same day went Jesus out of the house, and sat by the sea side.

И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в един кораб, а цялото множество стоеше на брега.

And great multitudes were gathered together unto him, so that he went into a ship, and sat; and the whole multitude stood on the shore.

И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;

And he spake many things unto them in parables, saying, Behold, a sower went forth to sow;

и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

And when he sowed, some seeds fell by the way side, and the fowls came and devoured them up:

А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,

Some fell upon stony places, where they had not much earth: and forthwith they sprung up, because they had no deepness of earth:

а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

And when the sun was up, they were scorched; and because they had no root, they withered away.

Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха.

And some fell among thorns; and the thorns sprung up, and choked them:

А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

But other fell into good ground, and brought forth fruit, some an hundredfold, some sixtyfold, some thirtyfold.

Който има уши (да слуша), нека слуша.

Who hath ears to hear, let him hear.

Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

And the disciples came, and said unto him, Why speakest thou unto them in parables?

А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

He answered and said unto them, Because it is given unto you to know the mysteries of the kingdom of heaven, but to them it is not given.

Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

For whosoever hath, to him shall be given, and he shall have more abundance: but whosoever hath not, from him shall be taken away even that he hath.

Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.

Therefore speak I to them in parables: because they seeing see not; and hearing they hear not, neither do they understand.

В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: ?С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

And in them is fulfilled the prophecy of Esaias, which saith, By hearing ye shall hear, and shall not understand; and seeing ye shall see, and shall not perceive:

Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“

For this people's heart is waxed gross, and their ears are dull of hearing, and their eyes they have closed; lest at any time they should see with their eyes, and hear with their ears, and should understand with their heart, and should be converted, and I should heal them.

А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.

But blessed are your eyes, for they see: and your ears, for they hear.

Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

For verily I say unto you, That many prophets and righteous men have desired to see those things which ye see, and have not seen them; and to hear those things which ye hear, and have not heard them.

И така, вие чуйте притчата за сеяча.

Hear ye therefore the parable of the sower.

При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя.

When any one heareth the word of the kingdom, and understandeth it not, then cometh the wicked one, and catcheth away that which was sown in his heart. This is he which received seed by the way side.

А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема;

But he that received the seed into stony places, the same is he that heareth the word, and anon with joy receiveth it;

корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада.

Yet hath he not root in himself, but dureth for a while: for when tribulation or persecution ariseth because of the word, by and by he is offended.

А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.

He also that received seed among the thorns is he that heareth the word; and the care of this world, and the deceitfulness of riches, choke the word, and he becometh unfruitful.

А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

But he that received seed into the good ground is he that heareth the word, and understandeth it; which also beareth fruit, and bringeth forth, some an hundredfold, some sixty, some thirty.

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си;

Another parable put he forth unto them, saying, The kingdom of heaven is likened unto a man which sowed good seed in his field:

но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.

But while men slept, his enemy came and sowed tares among the wheat, and went his way.

И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

But when the blade was sprung up, and brought forth fruit, then appeared the tares also.

А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите?

So the servants of the householder came and said unto him, Sir, didst not thou sow good seed in thy field? from whence then hath it tares?

Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?

He said unto them, An enemy hath done this. The servants said unto him, Wilt thou then that we go and gather them up?

А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата.

But he said, Nay; lest while ye gather up the tares, ye root up also the wheat with them.

Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Let both grow together until the harvest: and in the time of harvest I will say to the reapers, Gather ye together first the tares, and bind them in bundles to burn them: but gather the wheat into my barn.

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

Another parable put he forth unto them, saying, The kingdom of heaven is like to a grain of mustard seed, which a man took, and sowed in his field:

което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.

Which indeed is the least of all seeds: but when it is grown, it is the greatest among herbs, and becometh a tree, so that the birds of the air come and lodge in the branches thereof.

Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.

Another parable spake he unto them; The kingdom of heaven is like unto leaven, which a woman took, and hid in three measures of meal, till the whole was leavened.

Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше,

All these things spake Jesus unto the multitude in parables; and without a parable spake he not unto them:

за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: ?Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“

That it might be fulfilled which was spoken by the prophet, saying, I will open my mouth in parables; I will utter things which have been kept secret from the foundation of the world.

Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

Then Jesus sent the multitude away, and went into the house: and his disciples came unto him, saying, Declare unto us the parable of the tares of the field.

А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

He answered and said unto them, He that soweth the good seed is the Son of man;

нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия;

The field is the world; the good seed are the children of the kingdom; but the tares are the children of the wicked one;

неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите.

The enemy that sowed them is the devil; the harvest is the end of the world; and the reapers are the angels.

И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света.

As therefore the tares are gathered and burned in the fire; so shall it be in the end of this world.

Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие;

The Son of man shall send forth his angels, and they shall gather out of his kingdom all things that offend, and them which do iniquity;

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

And shall cast them into a furnace of fire: there shall be wailing and gnashing of teeth.

Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша.

Then shall the righteous shine forth as the sun in the kingdom of their Father. Who hath ears to hear, let him hear.

Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.

Again, the kingdom of heaven is like unto treasure hid in a field; the which when a man hath found, he hideth, and for joy thereof goeth and selleth all that he hath, and buyeth that field.

Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

Again, the kingdom of heaven is like unto a merchant man, seeking goodly pearls:

и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.

Who, when he had found one pearl of great price, went and sold all that he had, and bought it.

Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид;

Again, the kingdom of heaven is like unto a net, that was cast into the sea, and gathered of every kind:

и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

Which, when it was full, they drew to shore, and sat down, and gathered the good into vessels, but cast the bad away.

Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните,

So shall it be at the end of the world: the angels shall come forth, and sever the wicked from among the just,

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

And shall cast them into the furnace of fire: there shall be wailing and gnashing of teeth.

(И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи).

Jesus saith unto them, Have ye understood all these things? They say unto him, Yea, Lord.

А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

Then said he unto them, Therefore every scribe which is instructed unto the kingdom of heaven is like unto a man that is an householder, which bringeth forth out of his treasure things new and old.

Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам.

And it came to pass, that when Jesus had finished these parables, he departed thence.

И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса?

And when he was come into his own country, he taught them in their synagogue, insomuch that they were astonished, and said, Whence hath this man this wisdom, and these mighty works?

Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда?

Is not this the carpenter's son? is not his mother called Mary? and his brethren, James, and Joses, and Simon, and Judas?

И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това?

And his sisters, are they not all with us? Whence then hath this man all these things?

И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си.

And they were offended in him. But Jesus said unto them, A prophet is not without honour, save in his own country, and in his own house.

И не извърши там много чудеса поради неверието им.

And he did not many mighty works there because of their unbelief.