Job 21

Тогава Йов отговори и каза:

ויען איוב ויאמר׃

Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.

שמעו שמוע מלתי ותהי זאת תנחומתיכם׃

Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.

שאוני ואנכי אדבר ואחר דברי תלעיג׃

На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

האנכי לאדם שיחי ואם מדוע לא תקצר רוחי׃

Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

פנו אלי והשמו ושימו יד על פה׃

Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.

ואם זכרתי ונבהלתי ואחז בשרי פלצות׃

Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?

מדוע רשעים יחיו עתקו גם גברו חיל׃

Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им — пред очите им.

זרעם נכון לפניהם עמם וצאצאיהם לעיניהם׃

Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.

בתיהם שלום מפחד ולא שבט אלוה עליהם׃

Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.

שורו עבר ולא יגעל תפלט פרתו ולא תשכל׃

Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.

ישלחו כצאן עויליהם וילדיהם ירקדון׃

Издигат глас със тъпанче и арфа и се радват при звука на флейта.

ישאו כתף וכנור וישמחו לקול עוגב׃

Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.

יבלו בטוב ימיהם וברגע שאול יחתו׃

И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!

ויאמרו לאל סור ממנו ודעת דרכיך לא חפצנו׃

Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

מה שדי כי נעבדנו ומה נועיל כי נפגע בו׃

Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!

הן לא בידם טובם עצת רשעים רחקה מני׃

Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,

כמה נר רשעים ידעך ויבא עלימו אידם חבלים יחלק באפו׃

и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

יהיו כתבן לפני רוח וכמץ גנבתו סופה׃

Дали Бог пази наказанието за греха му за децата му? По-добре да отплати на него, за да разбере!

אלוה יצפן לבניו אונו ישלם אליו וידע׃

Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

יראו עינו כידו ומחמת שדי ישתה׃

Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?

כי מה חפצו בביתו אחריו ומספר חדשיו חצצו׃

Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?

הלאל ילמד דעת והוא רמים ישפוט׃

Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;

זה ימות בעצם תמו כלו שלאנן ושליו׃

ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.

עטיניו מלאו חלב ומח עצמותיו ישקה׃

А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.

וזה ימות בנפש מרה ולא אכל בטובה׃

Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.

יחד על עפר ישכבו ורמה תכסה עליהם׃

Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

הן ידעתי מחשבותיכם ומזמות עלי תחמסו׃

Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

כי תאמרו איה בית נדיב ואיה אהל משכנות רשעים׃

Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?

הלא שאלתם עוברי דרך ואתתם לא תנכרו׃

Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.

כי ליום איד יחשך רע ליום עברות יובלו׃

Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?

מי יגיד על פניו דרכו והוא עשה מי ישלם לו׃

Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.

והוא לקברות יובל ועל גדיש ישקוד׃

Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

מתקו לו רגבי נחל ואחריו כל אדם ימשוך ולפניו אין מספר׃

Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?

ואיך תנחמוני הבל ותשובתיכם נשאר מעל׃