Psalms 104

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Kiitä Herraa, sieluni! Herra, minun Jumalani, sinä olet sangen suuresti kunnioitettu, suurella kunnialla ja kaunistuksella olet sinä puetettu.

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

Sinä puetat itses valkeudella niinkuin vaatteella: sinä levität taivaat niinkuin peitteen.

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

Sinä peität sen päällyksen vedellä: sinä menet pilvissä niinkuin ratasten päällä, ja käyt tuulen siipein päällä.

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

Sinä teet enkelis hengeksi ja palvelias liekitseväiseksi tuleksi.

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Sinä joka maan perustit perustuksensa päälle, ettei sen pidä liikkuman ijankaikkisesti.

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

Syvyydellä sinä sen peität niinkuin vaatteella, ja vedet seisovat vuorilla.

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

Mutta sinun nuhtelemisestas he pakenevat: sinun jylinästäs he menevät pois.

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

Vuoret astuvat ylös, ja laaksot astuvat alas siallensa, johon heidät perustanut olet.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Määrän sinä panit, jota ei he käy ylitse, eikä palaja maata peittämään.

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

Sinä annat lähteet laaksoissa kuohua, niin että ne vuorten välitse vuotavat;

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

Että kaikki eläimet metsässä joisivat, ja että pedot janonsa sammuttaisivat.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Heidän tykönänsä istuvat taivaan linnut, ja visertävät oksilla.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Sinä liotat vuoret ylhäältä: sinä täytät maan hedelmällä, jonka sinä saatat.

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

Sinä kasvatat ruohon karjalle, ja jyvät ihmisten tarpeeksi, tuottaakses leipää maasta.

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

Ja että viina ihmisen sydämen ilahuttaa, ja hänen kasvonsa kaunistuu öljystä: ja leipä vahvistaa ihmisen sydämen.

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

Että Herran puut nesteestä täynnä olisivat: Libanonin sedripuut, jotka hän on istuttanut;

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

Siellä linnut pesiä tekevät, ja haikarat hongissa asuvat.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

Korkiat vuoret ovat metsävuohten turva, ja kivirauniot kaninein.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Sinä teet kuun aikoja jakamaan, ja aurinko tietää laskemisensa.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

Sinä teet pimeyden ja yö tulee: silloin kaikki metsän eläimet tulevat ulos.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

Nuoret jalopeurat saaliin perään kiljuvat, ja elatustansa Jumalalta etsivät.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

Mutta kuin aurinko koittaa, niin he kokoontuvat, ja luolissansa makaavat.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

Niin menee myös ihminen työhönsä, ja askareillensa ehtoosen asti.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Herra, kuinka suuret ja monet ovat sinun käsialas? Sinä olet kaikki taitavasti säätänyt, ja maa on täynnä sinun tavaraas.

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

Tämä meri, joka niin suuri ja lavia on, siinä epälukuiset liikuvat, sekä pienet että suuret eläimet;

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Siellä haahdet kuljeskelevat: siinä valaskalat ovat, jotkas tehnyt olet, leikitsemään hänessä.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

Kaikki odottavat sinua, ettäs heille antaisit ruan ajallansa.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Koskas heille annat, niin he kokoovat: koskas kätes avaat, niin he hyvyydellä ravitaan.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Jos sinä kasvos peität, niin he hämmästyvät: koska sinä otat heidän henkensä pois, niin he hukkuvat, ja tomuksi tulevat jälleen.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

Sinä lähetät ulos henkes, niin he luoduksi tulevat, ja sinä uudistat maan muodon.

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

Herran kunnia pysyy ijankaikkisesti: Herra iloitsee töissänsä.

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

Hän katsahtaa maan päälle, niin se vapisee: hän rupee vuoriin, niin ne suitsevat.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Minä veisaan Herralle minun elinaikanani, ja kiitän minun Jumalaani niinkauvan kuin minä olen.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Minun puheeni kelpaa hänelle, ja minä iloitsen Herrassa.

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!

Syntiset maalta lopetetaan, ja jumalattomat ei pidä silleen oleman: kiitä Herraa, sieluni, Halleluja!