Job 20

Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

Sofar iz Naamata progovori tad i reče:

Затова мислите ми ме карат да отговоря и затова бързам.

"Misli me tjeraju da ti odgovorim, i zato u meni vri to uzbuđenje

Чух изобличение за мой позор и духът на разума ми отговаря.

dok slušam ukore koji me sramote, al' odgovor mudar um će moj već naći.

Не знаеш ли това от древността, откак човек е сложен на земята,

Zar tebi nije od davnine poznato, otkad je čovjek na zemlju stavljen bio,

че тържеството на безбожните е краткотрайно и радостта на лицемера — мигновена?

da je kratka vijeka radost opakoga, da kao tren prođe sreća bezbožnička.

Макар и величието му да се извиси до небето и главата му да стигне до облаците,

Pa ako stasom i do neba naraste, ako mu se glava dotakne oblaka,

като изпражненията си ще се изрине навеки; които са го виждали, ще кажат: Къде е?

poput utvare on zauvijek nestaje; koji ga vidješe kažu: 'Gdje je sad on?'

Като сън ще отлети и няма да се намери, като нощно видение ще бъде пропъден.

Kao san bez traga on se rasplinjuje, nestaje ga kao priviđenja noćnog.

Око го е видяло, но няма да го види вече; и мястото му няма да го види вече.

Nijedno ga oko više gledat neće, niti će ga mjesto njegovo vidjeti

Децата му ще търсят благоволението на бедните и ръцете му ще върнат богатството му.

Njegovu će djecu gonit' siromasi: rukama će svojim vraćati oteto.

Костите му са пълни с младежката му сила, но тя ще лежи с него в пръстта.

Kosti su njegove bujale mladošću; gle, zajedno s njome pokošen je sada.

Макар и злото да е сладко в устата му и да го крие под езика си,

Zlo bijaše slatko njegovim ustima te ga je pod svojim jezikom skrivao;

да го жали, да не го оставя и да го задържа под небцето си,

sladio se pazeć' da ga ne proguta i pod nepcem svojim zadržavao ga.

пак храната му променя се в стомаха му, змийска жлъчка става вътре в него.

Ali hrana ta mu trune u utrobi, otrovom zmijskim u crijevima postaje.

Богатство е погълнал, но отново го повръща; Бог го изтръгва от корема му.

Blago progutano mora izbljuvati. Bog će ga istjerat' njemu iz utrobe.

Змийска отрова ще суче, език на пепелянка ще го умъртви.

Iz zmijine glave otrov je sisao: sada umire od jezika gujina.

Няма да види потоците, реките, течащи с мед и масло.

Potoke ulja on gledat' više neće, ni vidjet' gdje rijekom med i mlijeko teku.

Ще върне това, за което се е трудил, и няма да го погълне; какъвто имотът, такова и връщането; и той няма да им се радва.

Vratit će dobitak ne okusivši ga, neće uživat' u plodu trgovine.

Защото е угнетил и е оставил сиромасите, заграбил е къща, не я е построил.

Jer je sirotinju gnjeo i tlačio, otimao kuće koje ne sazida,

Наистина той не знае спокойствие в себе си, няма да опази нищо, което желае.

jer ne bješe kraja požudi njegovoj, njegova ga blaga neće izbaviti.

Нищо не избягва от лакомията му, затова благоденствието му няма да е трайно.

Jer mu proždrljivost ništa ne poštedi, ni sreća njegova dugo trajat neće.

В пълнотата на изобилието си ще изпадне в беда, ръката на всеки страдалец ще дойде върху него.

Sred izobilja u škripcu će se naći, svom će snagom na nj se oboriti bijeda.

Когато напълва търбуха си, Бог ще изпрати върху него яростта на гнева Си и ще го изсипе върху него, докато яде.

I dok hranom bude trbuh svoj punio, Bog će na nj pustiti jarost svoga gnjeva, sasut' dažd strelica na meso njegovo.

Щом бяга от желязното оръжие, ще го прониже бронзов лък.

Ako i izmakne gvozdenom oružju, luk će mjedeni njega prostrijeliti.

Стрелата се изтегля, от тялото излиза, блестящият й връх — от жлъчката му, и ужаси го нападат.

Strijelu bi izvuk'o, al' mu probi leđa, a šiljak blistavi viri mu iz žuči. Kamo god krenuo, strepnje ga vrebaju,

За съкровищата му се пази пълна тъмнина, нераздухван огън ще го пояде; зло ще сполети и оцелелия във шатрата му.

na njega tmine sve tajom očekuju. Vatra ga ništi, ni od kog zapaljena, i proždire sve pod njegovim šatorom.

Небесата ще открият беззаконието му и земята ще се надигне против него.

Gle, nebo krivicu njegovu otkriva i čitava zemlja na njega se diže.

Печалбата на дома му ще изчезне, ще изтече в деня на Неговия гняв.

Njegovu će kuću raznijeti poplava, otplaviti je u dan Božje jarosti.

Това е от Бога делът на безбожния, отреденото му от Бога наследство.

Takvu sudbinu Bog priprema zlikovcu i takvu baštinu on mu dosuđuje."