Job 19

Тогава Йов отговори и каза:

Job progovori i reče:

Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?

"TÓa dokle ćete mučit' dušu moju, dokle ćete me riječima satirat'?

Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

Već deseti put pogrdiste mene i stid vas nije što me zlostavljate.

И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.

Pa ako sam zastranio doista, na meni moja zabluda ostaje.

Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,

Mislite li da ste me nadjačali i krivnju moju da ste dokazali?

знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.

Znajte: Bog je to mene pritisnuo i svojom me je on stegnuo mrežom.

Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

Vičem: 'Nasilje!' - nema odgovora; vapijem - ali za me pravde nema.

Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.

Sa svih strana put mi je zagradio, sve staze moje u tminu zavio.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

Slavu je moju sa mene skinuo, sa moje glave strgnuo je krunu.

Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

Podsijeca me odasvud te nestajem; k'o drvo, nadu mi je iščupao.

Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

Raspalio se gnjev njegov na mene i svojim me drži neprijateljem.

Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.

U bojnom redu pristižu mu čete, putove proti meni nasipaju, odasvud moj opkoljavaju šator.

Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.

Od mene su se udaljila braća, otuđili se moji poznanici.

Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.

Nestade bližnjih mojih i znanaca, gosti doma mog zaboraviše me.

Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.

Sluškinjama sam svojim kao stranac, neznanac sam u njihovim očima.

Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.

Slugu zovnem, a on ne odgovara i za milost ga moram zaklinjati.

Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.

Mojoj je ženi dah moj omrznuo, gadim se djeci vlastite utrobe.

Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.

I deranima na prezir tek služim, ako se dignem, rugaju se meni.

Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

Pouzdanicima sam svojim mrzak, protiv mene su oni koje ljubljah.

Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

Kosti mi se za kožu prilijepiše, osta mi jedva koža oko zuba.

Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

Smilujte mi se, prijatelji moji, jer Božja me je ruka udarila.

Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

Zašto da me k'o Bog sam progonite, zar se niste moga nasitili mesa?

О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!

O, kad bi se riječi moje zapisale i kad bi se u mjed tvrdu urezale;

Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!

kad bi se željeznim dlijetom i olovom u spomen vječan u stijenu uklesale!

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.

Ja znadem dobro: moj Izbavitelj živi i posljednji će on nad zemljom ustati.

И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,

A kad se probudim, k sebi će me dići: iz svoje ću puti tad vidjeti Boga.

когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

Njega ja ću kao svojega gledati, i očima mojim neće biti stranac: za njime srce mi čezne u grudima.

Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —

Kad kažete: 'Kako ćemo ga goniti? Koji ćemo razlog protiv njega naći?',

тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.

mača tad se bojte: grijehu mač je kazna. Saznat ćete tada da imade suda!"