Proverbs 10

Притчите на Соломон: Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга за майка си.

أَمْثَالُ سُلَيْمَانَ: اَلابْنُ الْحَكِيمُ يَسُرُّ أَبَاهُ، وَالابْنُ الْجَاهِلُ حُزْنُ أُمِّهِ.

Съкровища от неправда нищо не ползват, а правдата избавя от смърт.

كُنُوزُ الشَّرِّ لاَ تَنْفَعُ، أَمَّا الْبِرُّ فَيُنَجِّي مِنَ الْمَوْتِ.

ГОСПОД няма да остави да гладува душата на праведния, но отхвърля алчността на безбожните.

اَلرَّبُّ لاَ يُجِيعُ نَفْسَ الصِّدِّيقِ، وَلكِنَّهُ يَدْفَعُ هَوَى الأَشْرَارِ.

Който работи с немарлива ръка, ще обеднее, а ръката на трудолюбивия обогатява.

اَلْعَامِلُ بِيَدٍ رَخْوَةٍ يَفْتَقِرُ، أَمَّا يَدُ الْمُجْتَهِدِينَ فَتُغْنِي.

Който събира лятно време, е разумен син, а който спи в жетва, е син, който докарва срам.

مَنْ يَجْمَعُ فِي الصَّيْفِ فَهُوَ ابْنٌ عَاقِلٌ، وَمَنْ يَنَامُ فِي الْحَصَادِ فَهُوَ ابْنٌ مُخْزٍ.

Благословения почиват на главата на праведния, а насилие ще скрие устата на безбожните.

بَرَكَاتٌ عَلَى رَأْسِ الصِّدِّيقِ، أَمَّا فَمُ الأَشْرَارِ فَيَغْشَاهُ ظُلْمٌ.

Споменът на праведния е благословен, а името на безбожните ще изгние.

ذِكْرُ الصِّدِّيقِ لِلْبَرَكَةِ، وَاسْمُ الأَشْرَارِ يَنْخَرُ.

Мъдрият по сърце ще приеме заповеди, а бъбривият глупак ще падне.

حَكِيمُ الْقَلْبِ يَقْبَلُ الْوَصَايَا، وَغَبِيُّ الشَّفَتَيْنِ يُصْرَعُ.

Който ходи непорочно, ходи безопасно, а който изкривява пътищата си, ще се познае.

مَنْ يَسْلُكُ بِالاسْتِقَامَةِ يَسْلُكُ بِالأَمَانِ، وَمَنْ يُعَوِّجُ طُرُقَهُ يُعَرَّفُ.

Който намига с око, докарва скръб, и бъбривият глупак ще падне.

مَنْ يَغْمِزُ بِالْعَيْنِ يُسَبِّبُ حُزْنًا، وَالْغَبِيُّ الشَّفَتَيْنِ يُصْرَعُ.

Устата на праведния е извор на живот, а насилие ще скрие устата на безбожните.

فَمُ الصِّدِّيقِ يَنْبُوعُ حَيَاةٍ، وَفَمُ الأَشْرَارِ يَغْشَاهُ ظُلْمٌ.

Омразата предизвиква раздори, а любовта покрива всички провинения.

اَلْبُغْضَةُ تُهَيِّجُ خُصُومَاتٍ، وَالْمَحَبَّةُ تَسْتُرُ كُلَّ الذُّنُوبِ.

В устните на разумния се намира мъдрост, а тоягата е за гърба на лишения от ум.

فِي شَفَتَيِ الْعَاقِلِ تُوجَدُ حِكْمَةٌ، وَالْعَصَا لِظَهْرِ النَّاقِصِ الْفَهْمِ.

Мъдрите съхраняват знание, а устата на безумния е близка гибел.

اَلْحُكَمَاءُ يَذْخَرُونَ مَعْرِفَةً، أَمَّا فَمُ الْغَبِيِّ فَهَلاَكٌ قَرِيبٌ.

Имотът на богатия е неговият укрепен град, съсипия за бедните е тяхната бедност.

ثَرْوَةُ الْغَنِيِّ مَدِينَتُهُ الْحَصِينَةُ. هَلاَكُ الْمَسَاكِينِ فَقْرُهُمْ.

Приходът на праведния е за живот, доходът на злия е за грях.

عَمَلُ الصِّدِّيقِ لِلْحَيَاةِ. رِبْحُ الشِّرِّيرِ لِلْخَطِيَّةِ.

Който внимава в поука, е в пътеката към живот, а който отхвърля изобличението, се заблуждава.

حَافِظُ التَّعْلِيمِ هُوَ فِي طَرِيقِ الْحَيَاةِ، وَرَافِضُ التَّأْدِيبِ ضَالٌّ.

Който крие омраза, има лъжливи устни и който разгласява клевета, е безумен.

مَنْ يُخْفِي الْبُغْضَةَ فَشَفَتَاهُ كَاذِبَتَانِ، وَمُشِيعُ الْمَذَمَّةِ هُوَ جَاهِلٌ.

В многословието грехът е неизбежен, а който въздържа устните си, е разумен.

كَثْرَةُ الْكَلاَمِ لاَ تَخْلُو مِنْ مَعْصِيَةٍ، أَمَّا الضَّابِطُ شَفَتَيْهِ فَعَاقِلٌ.

Езикът на праведния е избрано сребро, сърцето на безбожните не струва нищо.

لِسَانُ الصِّدِّيقِ فِضَّةٌ مُخْتَارَةٌ. قَلْبُ الأَشْرَارِ كَشَيْءٍ زَهِيدٍ.

Устните на праведния пасат мнозина, а безумните умират от липса на разум.

شَفَتَا الصِّدِّيقِ تَهْدِيَانِ كَثِيرِينَ، أَمَّا الأَغْبِيَاءُ فَيَمُوتُونَ مِنْ نَقْصِ الْفَهْمِ.

Благословението на ГОСПОДА обогатява и ГОСПОД не прибавя към него скръб.

بَرَكَةُ الرَّبِّ هِيَ تُغْنِي، وَلاَ يَزِيدُ مَعَهَا تَعَبًا.

Злодейството е като забавление за безумния, така е и мъдростта за разумния човек.

فِعْلُ الرَّذِيلَةِ عِنْدَ الْجَاهِلِ كَالضِّحْكِ، أَمَّا الْحِكْمَةُ فَلِذِي فَهْمٍ.

Това, от което се страхува безбожният, ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни.

خَوْفُ الشِّرِّيرِ هُوَ يَأْتِيهِ، وَشَهْوَةُ الصِّدِّيقِينَ تُمْنَحُ.

Щом вихрушката отмине, и безбожния го няма, а праведният има вечна основа.

كَعُبُورِ الزَّوْبَعَةِ فَلاَ يَكُونُ الشِّرِّيرُ، أَمَّا الصِّدِّيقُ فَأَسَاسٌ مُؤَبَّدٌ.

Както оцет за зъбите и дим за очите, така е ленивият за онези, които го изпращат.

كَالْخَلِّ لِلأَسْنَانِ، وَكَالدُّخَانِ لِلْعَيْنَيْنِ، كَذلِكَ الْكَسْلاَنُ لِلَّذِينَ أَرْسَلُوهُ.

Страхът от ГОСПОДА умножава дни, а годините на безбожните ще се скъсят.

مَخَافَةُ الرَّبِّ تَزِيدُ الأَيَّامَ، أَمَّا سِنُو الأَشْرَارِ فَتُقْصَرُ.

Надеждата на праведните е радост, а очакването на безбожните ще загине.

مُنْتَظَرُ الصِّدِّيقِينَ مُفَرِّحٌ، أَمَّا رَجَاءُ الأَشْرَارِ فَيَبِيدُ.

Пътят на ГОСПОДА е крепост за непорочния и съсипия за онези, които вършат неправда.

حِصْنٌ لِلاسْتِقَامَةِ طَرِيقُ الرَّبِّ، وَالْهَلاَكُ لِفَاعِلِي الإِثْمِ.

Праведният няма да се поклати до века, а безбожните няма да обитават земята.

اَلصِّدِّيقُ لَنْ يُزَحْزَحَ أَبَدًا، وَالأَشْرَارُ لَنْ يَسْكُنُوا الأَرْضَ.

От устата на праведния блика мъдрост, а лъжливият език ще се отсече.

فَمُ الصِّدِّيقِ يُنْبِتُ الْحِكْمَةَ، أَمَّا لِسَانُ الأَكَاذِيبِ فَيُقْطَعُ.

Устните на праведния познават благоугодното, а устата на безбожните — лъжливото.

شَفَتَا الصِّدِّيقِ تَعْرِفَانِ الْمَرْضِيَّ، وَفَمُ الأَشْرَارِ أَكَاذِيبُ.