Proverbs 20

اَلْخَمْرُ مُسْتَهْزِئَةٌ. الْمُسْكِرُ عَجَّاجٌ، وَمَنْ يَتَرَنَّحُ بِهِمَا فَلَيْسَ بِحَكِيمٍ.

Виното е присмивател и спиртното питие — крамолник и който се опива от него, не е благоразумен.

رُعْبُ الْمَلِكِ كَزَمْجَرَةِ الأَسَدِ. الَّذِي يُغِيظُهُ يُخْطِئُ إِلَى نَفْسِهِ.

Заплахата на царя е като реване на лъв; който го раздразня, съгрешава против живота си.

مَجْدُ الرَّجُلِ أَنْ يَبْتَعِدَ عَنِ الْخِصَامِ، وَكُلُّ أَحْمَقَ يُنَازِعُ.

За човека е чест да страни от препирня, а всеки глупак ще се втурне в нея.

اَلْكَسْلاَنُ لاَ يَحْرُثُ بِسَبَبِ الشِّتَاءِ، فَيَسْتَعْطِي فِي الْحَصَادِ وَلاَ يُعْطَى.

Ленивият не оре заради зимата — ще потърси по време на жетва и няма да има нищо.

اَلْمَشُورَةُ فِي قَلْبِ الرَّجُلِ مِيَاهٌ عَمِيقَةٌ، وَذُو الْفِطْنَةِ يَسْتَقِيهَا.

Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода, но разумният човек ще го извади.

أَكْثَرُ النَّاسِ يُنَادُونَ كُلُّ وَاحِدٍ بِصَلاَحِهِ، أَمَّا الرَّجُلُ الأَمِينُ فَمَنْ يَجِدُهُ؟

Повечето хора разгласяват всеки своята доброта, но кой може да намери верен човек?

اَلصِّدِّيقُ يَسْلُكُ بِكَمَالِهِ. طُوبَى لِبَنِيهِ بَعْدَهُ.

Праведният, който ходи в чистотата си — децата му след него са блажени.

اَلْمَلِكُ الْجَالِسُ عَلَى كُرْسِيِّ الْقَضَاءِ يُذَرِّي بِعَيْنِهِ كُلَّ شَرّ.

Цар, който седи на съдийски престол, разпръсва всяко зло с очите си.

مَنْ يَقُولُ: «إِنِّي زَكَّيْتُ قَلْبِي، تَطَهَّرْتُ مِنْ خَطِيَّتِي»؟

Кой може да каже: Очистих сърцето си, чист съм от греха си?

مِعْيَارٌ فَمِعْيَارٌ، مِكْيَالٌ فَمِكْيَالٌ، كِلاَهُمَا مَكْرَهَةٌ عِنْدَ الرَّبِّ.

Различни грамове и различни мерки — и двете са мерзост за ГОСПОДА.

اَلْوَلَدُ أَيْضًا يُعْرَفُ بِأَفْعَالِهِ، هَلْ عَمَلُهُ نَقِيٌّ وَمُسْتَقِيمٌ؟

Даже и детето се познава по това, което върши — дали делата му са чисти и прави.

اَلأُذُنُ السَّامِعَةُ وَالْعَيْنُ الْبَاصِرَةُ، الرَّبُّ صَنَعَهُمَا كِلْتَيْهِمَا.

Слушащото ухо и гледащото око — ГОСПОД е направил и двете.

لاَ تُحِبَّ النَّوْمَ لِئَلاَّ تَفْتَقِرَ. افْتَحْ عَيْنَيْكَ تَشْبَعْ خُبْزًا.

Не обичай спането, за да не обеднееш; отвори очите си и ще се наситиш с хляб.

«رَدِيءٌ، رَدِيءٌ!» يَقُولُ الْمُشْتَرِي، وَإِذَا ذَهَبَ فَحِينَئِذٍ يَفْتَخِرُ!

Лошо! Лошо! — казва купувачът, но когато си отиде, тогава се хвали.

يُوجَدُ ذَهَبٌ وَكَثْرَةُ لآلِئَ، أَمَّا شِفَاهُ الْمَعْرِفَةِ فَمَتَاعٌ ثَمِينٌ.

Има злато и изобилие от скъпоценни камъни, но устните на знанието са скъпоценно украшение.

خُذْ ثَوْبَهُ لأَنَّهُ ضَمِنَ غَرِيبًا، وَلأَجْلِ الأَجَانِبِ ارْتَهِنْ مِنْهُ.

Вземи дрехата на този, който става поръчител на чужд човек, вземи му залог заради чужденците.

خُبْزُ الْكَذِبِ لَذِيذٌ لِلإِنْسَانِ، وَمِنْ بَعْدُ يَمْتَلِئُ فَمُهُ حَصًى.

Хлябът на лъжата е сладък на човека, но после устата му ще се напълни с камъчета.

اَلْمَقَاصِدُ تُثَبَّتُ بِالْمَشُورَةِ، وَبِالتَّدَابِيرِ اعْمَلْ حَرْبًا.

Намеренията се утвърждават чрез съветване, затова с мъдър съвет води война.

اَلسَّاعِي بِالْوِشَايَةِ يُفْشِي السِّرَّ، فَلاَ تُخَالِطِ الْمُفَتِّحَ شَفَتَيْهِ.

Който обикаля като клюкар, открива тайни, затова не се свързвай с такъв, който отваря широко устните си.

مَنْ سَبَّ أَبَاهُ أَوْ أُمَّهُ يَنْطَفِئُ سِرَاجُهُ فِي حَدَقَةِ الظَّلاَمِ.

Който кълне баща си или майка си, светилникът му ще угасне в най-мрачната тъмнина.

رُبَّ مُلْكٍ مُعَجِّل فِي أَوَّلِهِ، أَمَّا آخِرَتُهُ فَلاَ تُبَارَكُ.

Наследството, бързо придобито отначало, няма да бъде благословено накрая.

لاَ تَقُلْ: «إِنِّي أُجَازِي شَرًّا». انْتَظِرِ الرَّبَّ فَيُخَلِّصَكَ.

Да не кажеш: Ще отплатя за злото! Почакай ГОСПОДА и Той ще те избави.

مِعْيَارٌ فَمِعْيَارٌ مَكْرَهَةُ الرَّبِّ، وَمَوَازِينُ الْغِشِّ غَيْرُ صَالِحَةٍ.

Различни грамове са мерзост за ГОСПОДА и неверни везни не са добри.

مِنَ الرَّبِّ خَطَوَاتُ الرَّجُلِ، أَمَّا الإِنْسَانُ فَكَيْفَ يَفْهَمُ طَرِيقَهُ؟

От ГОСПОДА са стъпките на мъжа — и как човек да разбере пътя си?

هُوَ شَرَكٌ لِلإِنْسَانِ أَنْ يَلْغُوَ قَائِلاً: «مُقَدَّسٌ»، وَبَعْدَ النَّذْرِ أَنْ يَسْأَلَ!

Примка е за човека да казва прибързано: Посвещавам! — и след като е дал клетви, да размисля.

اَلْمَلِكُ الْحَكِيمُ يُشَتِّتُ الأَشْرَارَ، وَيَرُدُّ عَلَيْهِمِ النَّوْرَجَ.

Мъдър цар отлъчва безбожните и докарва върху тях колелото.

نَفْسُ الإِنْسَانِ سِرَاجُ الرَّبِّ، يُفَتِّشُ كُلَّ مَخَادِعِ الْبَطْنِ.

Духът на човека е ГОСПОДНО светило, изпитващо всички вътрешни части на тялото.

الرَّحْمَةُ وَالْحَقُّ يَحْفَظَانِ الْمَلِكَ، وَكُرْسِيُّهُ يُسْنَدُ بِالرَّحْمَةِ.

Милост и истина пазят царя и той поддържа престола си с милост.

فَخْرُ الشُّبَّانِ قُوَّتُهُمْ، وَبَهَاءُ الشُّيُوخِ الشَّيْبُ.

Украшението на младите мъже е силата им, а великолепието на старците е бялата коса.

حُبُرُ جُرْحٍ مُنَقِّيَةٌ لِلشِّرِّيرِ، وَضَرَبَاتٌ بَالِغَةٌ مَخَادِعَ الْبَطْنِ.

Удари, които нараняват, очистват злото; и удари — най-вътрешните части на тялото.