Job 29

И Йов още продължи беседата си и каза:

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.