Psalms 104

Ευλογει, η ψυχη μου, τον Κυριον. Κυριε Θεε μου, εμεγαλυνθης σφοδρα τιμην και μεγαλοπρεπειαν εισαι ενδεδυμενος

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

ο περιτυλιττομενος το φως ως ιματιον, ο εκτεινων τον ουρανον ως καταπετασμα

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

ο στεγαζων με υδατα τα υπερωα αυτου ο ποιων τα νεφη αμαξαν αυτου ο περιπατων επι πτερυγων ανεμων

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

ο ποιων τους αγγελους αυτου πνευματα, τους λειτουργους αυτου πυρος φλογα

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

ο θεμελιων την γην επι την βασιν αυτης, δια να μη σαλευθη εις τον αιωνα του αιωνος.

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Με την αβυσσον, ως με ιματιον, εκαλυψας αυτην τα υδατα εσταθησαν επι των ορεων

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

απο επιτιμησεως σου εφυγον απο της φωνης της βροντης σου εσυρθησαν εν βια

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

ανεβησαν εις τα ορη, κατεβησαν εις τας κοιλαδας, εις τοπον, τον οποιον διωρισας δι αυτα

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

εθεσας οριον, το οποιον δεν θελουσιν υπερβη ουδε θελουσιν επιστρεψει δια να σκεπασωσι την γην.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Ο εξαποστελλων πηγας εις τας φαραγγας, δια να ρεωσιν αναμεσον των ορεων

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

ποτιζουσι παντα τα θηρια του αγρου οι αγριοι ονοι σβυνουσι την διψαν αυτων

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

πλησιον αυτων τα πετεινα του ουρανου κατασκηνουσι, και αναμεσον των κλαδων κελαδουσιν.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Ο ποτιζων τα ορη εκ των υπερωων αυτου απο του καρπου των εργων σου χορταινει η γη.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Ο αναδιδων χορτον δια τα κτηνη και βοτανην προς χρησιν του ανθρωπου, δια να εξαγη τροφην εκ της γης,

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

και οινον ευφραινοντα την καρδιαν του ανθρωπου, ελαιον δια να λαμπρυνη το προσωπον αυτου, και αρτον στηριζοντα την καρδιαν του ανθρωπου.

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

Εχορτασθησαν τα δενδρα του Κυριου αι κεδροι του Λιβανου, τας οποιας εφυτευσεν

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

Οπου τα πετεινα καμνουσι φωλεας αι πευκαι ειναι η κατοικια του πελαργου.

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

Τα ορη τα υψηλα ειναι δια τας δορκαδας αι πετραι καταφυγη εις τους δασυποδας.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

Εκαμε την σεληνην δια τους καιρους ο ηλιος γνωριζει την δυσιν αυτου.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Φερεις σκοτος, και γινεται νυξ εν αυτη περιφερονται παντα τα θηρια του δασους

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

οι σκυμνοι βρυχωνται δια να αρπασωσι, και να ζητησωσι παρα του Θεου την τροφην αυτων.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

Ο ηλιος ανατελλει συναγονται και πλαγιαζουσιν εν τοις σπηλαιοις αυτων

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

εξερχεται ο ανθρωπος εις το εργον αυτου και εις την εργασιαν αυτου εως εσπερας.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

Ποσον μεγαλα ειναι τα εργα σου, Κυριε τα παντα εν σοφια εποιησας η γη ειναι πληρης των ποιηματων σου

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

αυτη η θαλασσα η μεγαλη και ευρυχωρος. Εκει ειναι ερπετα αναριθμητα, ζωα μικρα μετα μεγαλων

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

εκει διατρεχουσι τα πλοια εκει ο Λευιαθαν ουτος, τον οποιον επλασας δια να παιζη εν αυτη.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Παντα ταυτα επι σε ελπιζουσι, δια να δωσης εν καιρω την τροφην αυτων.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

Διδεις εις αυτα, συναγουσιν ανοιγεις την χειρα σου, χορταινουσιν αγαθα.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Αποστρεφεις το προσωπον σου, ταραττονται σηκονεις την πνοην αυτων, αποθνησκουσι και εις το χωμα αυτων επιστρεφουσιν

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

εξαποστελλεις το πνευμα σου, κτιζονται, και ανανεονεις το προσωπον της γης.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

Η δοξα του Κυριου εστω εις τον αιωνα ας ευφραινεται ο Κυριος εις τα εργα αυτου

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

ο επιβλεπων επι την γην και καμνων αυτην να τρεμη εγγιζει τα ορη, και καπνιζουσι.

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

Θελω ψαλλει εις τον Κυριον ενοσω ζω θελω ψαλμωδει εις τον Θεον μου ενοσω υπαρχω.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Η εις αυτον μελετη μου θελει εισθαι γλυκεια εγω θελω ευφραινεσθαι εις τον Κυριον.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Ας εκλειψωσιν οι αμαρτωλοι απο της γης και οι ασεβεις ας μη υπαρχωσι πλεον. Ευλογει, η ψυχη μου, τον Κυριον. Αλληλουια.

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!