Job 31

Εκαμον συνθηκην μετα των οφθαλμων μου και πως να εχω τον στοχασμον μου επι παρθενον;

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

και τι το μεριδιον παρα Θεου ανωθεν; και η κληρονομια του Παντοδυναμου εκ των υψηλων;

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

Ουχι αφανισμος δια τον ασεβη; και ταλαιπωρια δια τους εργατας της ανομιας;

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

δεν βλεπει αυτος τας οδους μου και απαριθμει παντα τα βηματα μου;

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Εαν περιεπατησα με ψευδος, η ο πους μου εσπευσεν εις δολον,

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

ας με ζυγιση δια της σταθμης της δικαιοσυνης και ας γνωριση ο Θεος την ακεραιοτητα μου

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

αν το βημα μου εξετραπη απο της οδου και η καρδια μου επηκολουθησε τους οφθαλμους μου, και αν κηλις προσεκολληθη εις τας χειρας μου

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

να σπειρω, και αλλος να φαγη και να εκριζωθωσιν οι εκγονοι μου.

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

Αν η καρδια μου ηπατηθη υπο γυναικος, η παρεμονευσα εις την θυραν του πλησιον μου,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

η γυνη μου να αλεση δι αλλον, και αλλοι να πεσωσιν επ αυτην.

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

Διοτι μιαρον ανομημα τουτο και αμαρτημα καταδικον

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

διοτι ειναι πυρ κατατρωγον μεχρις αφανισμου, και ηθελεν εκριζωσει παντα τα γεννηματα μου.

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

Αν κατεφρονησα την κρισιν του δουλου μου η της δουλης μου, οτε διεφεροντο προς εμε,

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

τι θελω καμει τοτε, οταν εγερθη ο Θεος; και οταν επισκεφθη, τι θελω αποκριθη προς αυτον;

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

Ο ποιησας εμε εν τη κοιλια, δεν εποιησε και εκεινον; και δεν εμορφωσεν ημας ο αυτος εν τη μητρα;

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Αν ηρνηθην την επιθυμιαν των πτωχων, η εμαρανα τους οφθαλμους της χηρας,

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

η εφαγον μονος τον αρτον μου, και ο ορφανος δεν εφαγεν εξ αυτου

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

διοτι ο μεν εκ νεοτητος μου ετρεφετο μετ εμου, ως μετα πατρος, την δε εκ κοιλιας της μητρος μου ωδηγησα

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

αν ειδον τινα απολλυμενον δι ελλειψιν ενδυματος η πτωχον χωρις σκεπασματος,

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

αν οι νεφροι αυτου δεν με ευλογησαν και δεν εθερμανθη με το μαλλιον των προβατων μου,

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

αν εσηκωσα την χειρα μου κατα του ορφανου, βλεπων οτι υπερισχυον εν τη πυλη,

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

να πεση ο βραχιων μου εκ του ωμου, και η χειρ μου να συντριφθη εκ του αγκωνος.

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

Διοτι ο παρα του Θεου ολεθρος ητο εις εμε φρικη και δια την μεγαλειοτητα αυτου δεν ηθελον δυνηθη να ανθεξω.

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Αν εθεσα εις το χρυσιον την ελπιδα μου, η ειπα προς το καθαρον χρυσιον, Σ⊇ εισαι το θαρρος μου,

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

αν ευφρανθην διοτι ο πλουτος μου ητο μεγας και διοτι η χειρ μου ευρηκεν αφθονιαν,

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

αν εθεωρουν τον ηλιον αναλαμποντα η την σεληνην περιπατουσαν εν τη λαμπροτητι αυτης,

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

και η καρδια μου εθελχθη κρυφιως, η με το στομα μου εφιλησα την χειρα μου,

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

και τουτο ηθελεν εισθαι ανομημα καταδικον διοτι ηθελον αρνηθη τον Θεον τον Υψιστον.

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

Αν εχαρην εις τον αφανισμον του μισουντος με, η επεχαρην οτε ευρηκεν αυτον κακον

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

διοτι ουδε αφηκα το στομα μου να αμαρτηση, ευχομενος καταραν εις την ψυχην αυτου

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

αν οι ανθρωποι της σκηνης μου δεν ειπον, τις θελει δειξει ανθρωπον μη χορτασθεντα απο των κρεατων αυτου;

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

Ο ξενος δεν διενυκτερευεν εξω ηνοιγον την θυραν μου εις τον οδοιπορον

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

αν εσκεπασα την παραβασιν μου ως ο Αδαμ, κρυπτων την ανομιαν μου εν τω κολπω μου

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

διοτι μηπως εφοβουμην μεγα πληθος, η με ετρομαζεν η καταφρονησις των οικογενειων, ωστε να σιωπησω και να μη εκβω εκ της θυρας;

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

Ω να ητο τις να με ηκουεν. Ιδου, η επιθυμια μου ειναι να απεκρινετο ο Παντοδυναμος εις εμε, και ο αντιδικος μου να εγραφε βιβλιον.

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Βεβαιως ηθελον βαστασει αυτο επι του ωμου μου, ηθελον περιδεσει αυτο στεφανον επ εμε

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

ηθελον φανερωσει προς αυτον τον αριθμον των βηματων μου ως αρχων ηθελον πλησιασει εις αυτον.

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

Αν ο αγρος μου καταβοα εναντιον μου και κλαιωσιν ομου οι αυλακες αυτου,

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

αν εφαγον τον καρπον αυτον χωρις μισθον, η εκαμον να εκβη η ψυχη των γεωργων αυτου,

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

Ας φυτρωσωσι τριβολοι αντι σιτου και ζιζανια αντι κριθης. Ετελειωσαν οι λογοι του Ιωβ.

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.