Proverbs 14

 Genom visa kvinnor varder huset uppbyggt,  men oförnuft river ned det med egna händer.Ords. 12,4. 19,14. 31,10 f.

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

 Den som fruktar HERREN, han vandrar i redlighet,  men den som föraktar honom, han går krokiga vägar.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

 I den oförnuftiges mun är ett gissel för hans högmod,  men de visa bevaras genom sina läppar.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

 Där inga dragare finnas, där förbliver krubban tom,  men riklig vinning får man genom oxars kraft.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

 Ett sannfärdigt vittne ljuger icke,  men ett falskt vittne främjar lögn.Ords. 6,19. 12,17. 14,25.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

 Bespottaren söker vishet och finner ingen,  men för den förståndige är kunskap lätt.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

 Gå bort ifrån den man som är dåraktig;  aldrig fann du på hans läppar något förstånd.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

 Det är den klokes vishet, att han aktar på sin väg,  men det är dårars oförnuft, att de öva svek.Ef. 5,15.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

De oförnuftiga bespottas av sitt eget skuldoffer, men bland de redliga råder gott behag.3 Mos. 6,1 f. Ords. 21,27.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

Hjärtat känner självt bäst sin egen sorg, ej heller kan en främmande intränga i dess glädje.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

 De ogudaktigas hus förödes,  men de rättsinnigas hydda blomstrar.Ords. 10,33. 11,28. 12,7, 21.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

 Mången håller sin väg för den i rätta,  men på sistone leder den dock till döden.Ords. 16,25.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

 Mitt under löjet kan hjärtat sörja,  och slutet på glädjen bliver bedrövelse.Pred. 7,4.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

 Av sina gärningars frukt varder den avfällige mättad,  och den gode bliver upphöjd över honom.Ords. 1,31.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

 Den fåkunnige tror vart ord,  men den kloke aktar på sina steg.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

 Den vise tager sig till vara och flyr det onda,  men dåren är övermodig och sorglös.Job 1,1. Ords. 28,14.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

 Den som är snar till vrede gör vad oförnuftigt är,  och en ränkfull man bliver hatad.Ords. 12,16. 16,32. Jak. 1,20.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

 De fåkunniga hava fått oförnuft till sin arvedel,  men de kloka bliva krönta med kunskap.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

 De onda måste falla ned inför de goda,  och de ogudaktiga vid den rättfärdiges portar.Upp. 3,9.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

 Jämväl av sina närmaste är den fattige hatad,  men den rike har många vänner.Ords. 19,4, 7.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

 Den som visar förakt för sin nästa, han begår synd,  men säll är den som förbarmar sig över de betryckta.Ords. 11,12.

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

 De som bringa ont å bane skola förvisso fara vilse,  men barmhärtighet och trofasthet röna de som bringa gott å bane.Ps. 7,15 f. 2 Tim. 1,16 f.

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

 Av all möda kommer någon vinning,  men tomt tal är ren förlust.Ords. 21,5.

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

 De visas rikedom är för dem en krona  men dårarnas oförnuft förbliver oförnuft.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

 Ett sannfärdigt vittne räddar liv,  men den som främjar lögn, han är full av svek.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

 Den som fruktar HERREN har ett tryggt fäste,  och hans barn få där en tillflykt.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

 I HERRENS fruktan är en livets källa  genom dem undviker man dödens snarorOrds. 13,14.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

 Att hava många undersåtar är en konungs härlighet,  men brist på folk är en furstes olycka.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

 Den som är tålmodig visar gott förstånd,  men den som är snar till vrede går långt i oförnuft.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

 Ett saktmodigt hjärta är kroppens liv,  men bittert sinne är röta i benen.Pred. 10,4.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

 Den som förtrycker den arme smädar hans skapare,  men den som förbarmar sig över de fattiga, han ärar honom.Ords. 17,5. 22,2.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

 Genom sin ondska kommer de ogudaktige på fall,  men den rättfärdige är frimodig in i döden.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

 I den förståndiges hjärta bor visheten,  och i dårarnas krets gör hon sig kunnig.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

 Rättfärdighet upphöjer ett folk  men synd är folkens vanära.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

 En förståndig tjänare behaga konungen väl,  men över en vanartig skall han vrede komma.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.