Job 21

Därefter tog Job till orda och sade:

Тогава Йов отговори и каза:

 Hören åtminstone på mina ord;  låten det vara den tröst som I given mig.

Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.

 Haven fördrag med mig, så att jag får tala;  sedan jag har talat, må du bespotta.

Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.

 Är då min klagan, såsom när människor eljest klaga?  Eller huru skulle jag kunna vara annat än otålig?

На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

 Akten på mig, så skolen I häpna  och nödgas lägga handen på munnen.

Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

 Ja, när jag tänker därpå, då förskräckes jag själv,  och förfäran griper mitt kött.

Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.

 Varför få de ogudaktiga leva,  ja, med åldern växa till i rikedom?

Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?

 De se sina barn leva kvar hos sig,  och sin avkomma hava de inför sina ögon.

Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им — пред очите им.

 Deras hus stå trygga, ej hemsökta av förskräckelse;  Gud låter sitt ris icke komma vid dem.

Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.

 När deras boskap parar sig, är det icke förgäves;  lätt kalva deras kor, och icke i otid.

Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.

 Sina barn släppa de ut såsom en hjord,  deras piltar hoppa lustigt omkring.

Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.

 De stämma upp med pukor och harpor,  och glädja sig vid pipors ljud.

Издигат глас със тъпанче и арфа и се радват при звука на флейта.

 De förnöta sina dagar i lust,  och ned till dödsriket fara de i frid.

Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.

 Och de sade dock till Gud: »Vik ifrån oss,  dina vägar vilja vi icke veta av.

И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!

 Vad är den Allsmäktige, att vi skulle tjäna honom?  och vad skulle det hjälpa oss att åkalla honom?»

Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

 Det är sant, i deras egen hand står ej deras lycka,  och de ogudaktigas rådslag vare fjärran ifrån mig!

Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!

 Men huru ofta utslocknar väl de ogudaktigas lampa,  huru ofta händer det att ofärd kommer över dem,  och att han tillskiftar dem lotter i vrede?

Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,

 De borde ju bliva såsom halm för vinden,  lika agnar som stormen rycker bort.

и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

 »Gud spar åt hans barn att lida för hans ondska.»  Ja, men honom själv borde han vedergälla, så att han finge känna det.

Дали Бог пази наказанието за греха му за децата му? По-добре да отплати на него, за да разбере!

 Med egna ögon borde han se sitt fall,  och av den Allsmäktiges vrede borde han få dricka.

Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

 Ty vad frågar han efter sitt hus, när han själv är borta,  när hans månaders antal har nått sin ände?

Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?

 »Skall man då lära Gud förstånd,  honom som dömer över de högsta?»

Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?

 Ja, den ene får dö i sin välmaktstid,  där han sitter i allsköns frid och ro;

Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;

 hans stävor hava fått stå fulla med mjölk,  och märgen i hans ben har bevarat sin saft.

ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.

 Den andre måste dö med bedrövad själ,  och aldrig fick han njuta av någon lycka.

А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.

 Tillsammans ligga de så i stoftet,  och förruttnelsens maskar övertäcka dem.

Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.

 Se, jag känner väl edra tankar  och de funder med vilka I viljen nedslå mig.

Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

 I spörjen ju: »Vad har blivit av de höga herrarnas hus,  av hyddorna när de ogudaktiga bodde?»

Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

 Haven I då ej frågat dem som vida foro,  och akten I ej på deras vittnesbörd:

Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?

 att den onde bliver sparad på ofärdens dag  och bärgad undan på vredens dag?

Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.

 Vem vågar ens förehålla en sådan hans väg?  Vem vedergäller honom, vad han än må göra?

Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?

 Och när han har blivit bortförd till graven,  så vakar man sedan där vid kullen.

Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.

 Ljuvligt får han vilja under dalens torvor.  I hans spår drager hela världen fram;  före honom har och otaliga gått.

Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

 Huru kunnen I då bjuda mig så fåfänglig tröst?  Av edra svar står allenast trolösheten kvar.

Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?