Job 20

Därefter tog Sofar från Naama till orda och sade:

Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

 På sådant tal giva mina tankar mig ett svar,  än mer, då jag nu är så upprörd i mitt inre.

Затова мислите ми ме карат да отговоря и затова бързам.

 Smädlig tillrättavisning måste jag höra,  och man svarar mig med munväder på förståndigt tal.

Чух изобличение за мой позор и духът на разума ми отговаря.

 Vet du då icke att så har varit från evig tid,  från den stund då människor sattes på jorden:

Не знаеш ли това от древността, откак човек е сложен на земята,

 att de ogudaktigas jubel varar helt kort  och den gudlöses glädje ett ögonblick?

че тържеството на безбожните е краткотрайно и радостта на лицемера — мигновена?

 Om än hans förhävelse stiger upp till himmelen  och hans huvud når intill molnen,

Макар и величието му да се извиси до небето и главата му да стигне до облаците,

 Så förgås han dock för alltid och aktas lik sin träck;  de som sågo honom måste fråga: »Var är han?»

като изпражненията си ще се изрине навеки; които са го виждали, ще кажат: Къде е?

 Lik en dröm flyger han bort, och ingen finner honom mer;  han förjagas såsom en syn om natten.

Като сън ще отлети и няма да се намери, като нощно видение ще бъде пропъден.

 Det öga som såg honom ser honom icke åter,  och hans plats får ej skåda honom mer.

Око го е видяло, но няма да го види вече; и мястото му няма да го види вече.

 Hans barn måste gottgöra hans skulder till de arma,  hans händer återbära hans vinning.

Децата му ще търсят благоволението на бедните и ръцете му ще върнат богатството му.

 Bäst ungdomskraften fyller hans ben,  skall den ligga i stoftet med honom.

Костите му са пълни с младежката му сила, но тя ще лежи с него в пръстта.

 Om än ondskan smakar ljuvligt i hans mun,  så att han gömmer den under sin tunga,

Макар и злото да е сладко в устата му и да го крие под езика си,

 är rädd om den och ej vill gå miste därom,  utan håller den förvarad inom sin gom,

да го жали, да не го оставя и да го задържа под небцето си,

 så förvandlas denna kost i hans inre,  bliver huggormsetter i hans liv.

пак храната му променя се в стомаха му, змийска жлъчка става вътре в него.

 Den rikedom han har slukat måste han utspy;  av Gud drives den ut ur hans buk.

Богатство е погълнал, но отново го повръща; Бог го изтръгва от корема му.

 Ja, huggormsgift kommer han att dricka,  av etterormens tunga bliver han dräpt.

Змийска отрова ще суче, език на пепелянка ще го умъртви.

 Ingen bäck får vederkvicka hans syn,  ingen ström med flöden av honung och gräddmjölk.

Няма да види потоците, реките, течащи с мед и масло.

 Sitt fördärv måste han återbära, han får ej njuta därav;  hans fröjd svarar ej mot den rikedom han har vunnit.

Ще върне това, за което се е трудил, и няма да го погълне; какъвто имотът, такова и връщането; и той няма да им се радва.

 Ty mot de arma övade han våld och lät dem ligga där;  han rev till sig hus som han ej kan hålla vid makt.

Защото е угнетил и е оставил сиромасите, заграбил е къща, не я е построил.

 Han visste ej av någon ro för sin buk,  men han skall icke rädda sig med sina skatter.

Наистина той не знае спокойствие в себе си, няма да опази нищо, което желае.

 Intet slapp undan hans glupskhet,  därför äger och hans lycka intet bestånd.

Нищо не избягва от лакомията му, затова благоденствието му няма да е трайно.

 Mitt i hans överflöd påkommer honom nöd,  och envar eländig vänder då mot honom sin hand.

В пълнотата на изобилието си ще изпадне в беда, ръката на всеки страдалец ще дойде върху него.

 Ja, så måste ske, för att hans buk må bliva fylld;  sin vredes glöd skall Gud sända över honom  och låta den tränga såsom ett regn in i hans kropp.

Когато напълва търбуха си, Бог ще изпрати върху него яростта на гнева Си и ще го изсипе върху него, докато яде.

 Om han flyr undan för vapen av järn,  så genomborras han av kopparbågens skott.

Щом бяга от желязното оръжие, ще го прониже бронзов лък.

 När han då drager i pilen och den kommer ut ur hans rygg,  när den ljungande udden kommer fram ur hans galla,  då falla dödsfasorna över honom.

Стрелата се изтегля, от тялото излиза, блестящият й връх — от жлъчката му, и ужаси го нападат.

 Idel mörker är förvarat åt hans skatter;  till mat gives honom eld som brinner utan pust,  den förtär vad som är kvar i hans hydda.

За съкровищата му се пази пълна тъмнина, нераздухван огън ще го пояде; зло ще сполети и оцелелия във шатрата му.

 Himmelen lägger hans missgärning i dagen,  och jorden reser sig upp emot honom.

Небесата ще открият беззаконието му и земята ще се надигне против него.

 Vad som har samlats i hans hus far åter sin kos,  likt förrinnande vatten, på vredens dag.

Печалбата на дома му ще изчезне, ще изтече в деня на Неговия гняв.

 Sådan lott får en ogudaktig människa av Gud,  sådan arvedel har av Gud blivit bestämd åt henne.

Това е от Бога делът на безбожния, отреденото му от Бога наследство.