Psalms 104

Min sjel, lov Herren! Herre min Gud, du er såre stor, høihet og herlighet har du iklædd dig.

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Han hyller sig i lys som i et klædebon, han spenner himmelen ut som et telt,

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

han som tømrer i vannene sine høie saler, han som gjør skyene til sin vogn, som farer frem på vindens vinger.

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

Han gjør vinder til sine engler, luende ild til sine tjenere.

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

Han grunnfestet jorden på dens støtter, den skal ikke rokkes i all evighet.

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Du hadde dekket den med dype vann som med et klædebon; vannene stod over fjellene.

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

For din trusel flydde de, for din tordens røst for de hastig bort.

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

De steg op til fjellene, fór ned i dalene, til det sted du hadde grunnfestet for dem.

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

En grense satte du, som de ikke skal overskride; de skal ikke vende tilbake for å dekke jorden.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Han lar kilder springe frem i dalene; mellem fjellene går de.

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

De gir alle markens dyr å drikke; villeslene slukker sin tørst.

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

Over dem bor himmelens fugler; mellem grenene lar de høre sin røst.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Han vanner fjellene fra sine høie saler; av dine gjerningers frukt mettes jorden.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Han lar gress gro for feet og urter til menneskets tjeneste, til å få brød frem av jorden.

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

Og vin gleder menneskets hjerte, så den gjør åsynet mer skinnende enn olje, og brød styrker menneskets hjerte.

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

Herrens trær mettes, Libanons sedrer som han har plantet,

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

der hvor fuglene bygger rede, storken som har sin bolig i cypressene.

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

De høie fjell er for stengjetene, klippene er tilflukt for fjellgrevlingene.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

Han gjorde månen til å fastsette tidene; solen kjenner sin nedgangstid.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

Du gjør mørke, og det blir natt; i den rører sig alle dyrene i skogen.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

De unge løver brøler efter rov, for å kreve sin føde av Gud.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

Solen går op, de trekker sig tilbake og legger sig i sine boliger.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

Mennesket går ut til sin gjerning og til sitt arbeid inntil aftenen.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

Hvor mange dine gjerninger er, Herre! Du gjorde dem alle viselig; jorden er full av det du har skapt.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Der er havet, stort og vidtstrakt; der er en vrimmel uten tall, der er dyr, både små og store.

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

Der går skibene, Leviatan, som du skapte til å leke sig der.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Alle venter de på dig, at du skal gi dem deres føde i sin tid.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

Du gir dem, de sanker; du oplater din hånd, de mettes med godt.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Du skjuler ditt åsyn, de forferdes; du drar deres livsånde tilbake, de dør og vender tilbake til sitt støv.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Du sender din Ånd ut, de skapes, og du gjør jordens skikkelse ny igjen.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

Herrens ære være til evig tid! Herren glede sig i sine gjerninger!

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

Han som ser til jorden, og den bever, som rører ved fjellene, og de ryker.

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

Jeg vil lovsynge Herren så lenge jeg lever; jeg vil synge for min Gud så lenge jeg er til.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Måtte min tale tekkes ham! Jeg vil glede mig i Herren!

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Men måtte syndere utryddes av jorden, og ugudelige ikke mere finnes! Min sjel, lov Herren! Halleluja!

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!