Proverbs 12

Izay tia fananarana no tia fahalalana; Fa izay mandà anatra dia biby.

Който обича наставление, обича знание, а който мрази изобличение, е глупав.

Ny tsara fanahy mahazo sitraka amin'i Jehovah; Fa ny mamoron-tsain-dratsy hohelohiny.

Добрият намира благоволение от ГОСПОДА, но Той ще осъди злонамерения човек.

Tsy maha-tafatoetra ny olona ny haratsiana; Fa ny fakan'ny marina tsy mba hihetsika.

Човек няма да се утвърди чрез безбожие, а коренът на праведните няма да се поклати.

Ny vehivavy tsara dia satro-boninahitry ny lahy; Fa ny vehivavy manao izay mahamenatra kosa dia tahaka ny lò ao anatin'ny taolana.

Добродетелната жена е венец на мъжа си, но онази, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

Rariny ny hevitry ny marina; Fa fitaka ny fisainan'ny ratsy fanahy.

Мислите на праведните са правда, а намеренията на безбожните са измама.

Ny tenin'ny ratsy fanahy dia otrika ho enti-mandatsa-drà; Fa ny vavan'ny marina hamonjy azy.

Думите на безбожните са засада за кръвопролитие, а устата на праведните ще ги избави.

Haringana ny ratsy fanahy ka tsy ho ao intsony; Fa ny mpianakavin'ny marina haharitra.

Безбожните се повалят и ги няма, а домът на праведните ще стои.

Araka ny fahendren'ny olona no hiderana azy; Fa izay meloka am-po dia hatao tsinontsinona.

Човек ще бъде похвален според разума си, а лъжливият по сърце ще бъде презиран.

Aleo ambany toetra, nefa manana mpanompo iray, Toy izay mihambo ho be voninahitra, nefa tsy manan-kohanina akory.

По-добре е презрян, който има слуга, отколкото онзи, който се гордее, а няма хляб.

Ny marina mitsimbina ny ain'ny bibiny; Fa fahasiahana kosa no famindram-pon'ny ratsy fanahy;

Праведният се грижи за живота на животното си, а сърцето на безбожните е немилостиво.

Izay miasa ny taniny dia ho voky hanina; Fa izay manaraka ny olom-poana dia tsy ampy saina.

Който обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, е без разум.

Ny mpanota maniry ny hazan'ny ratsy fanahy; Fa ny fakan'ny marina mitrebona.

Безбожният желае плячката на злите, а коренът на праведния дава плод.

Amin'ny fahotan'ny molotra dia misy fandrika ahitan-doza; Fa ny marina ho afaka amin'ny fahoriana.

В престъплението на устните има опасна примка, а праведният ще избегне бедата.

Ny vokatry ny vavan'ny olona no mahavoky soa azy, Ary ny asan'ny tànany hitsingerina aminy.

Човек ще се насити с добро от плода на устата си и делото на ръцете на човека ще му се върне.

Ny lalan'ny adala dia mahitsy eo imasony; Fa izay mino anatra no hendry.

Пътят на безумния е прав в собствените му очи, но който е мъдър, слуша съвети.

Ny fahasosoran'ny adala dia fantatra miaraka amin'izay; Fa izay mahatsindry fo amin'ny fanalam-baraka no hendry.

Безумният веднага изявява гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.

Izay olona mahatoky dia manambara ny rariny; Fa ny vavolombelona mandainga kosa miteny fitaka.

Който говори истина, известява правда, а лъжесвидетелят — измама.

Misy mandefalefa teny tsy tsaroana ka tonga toy ny fanindron'ny sabatra; Fa ny lelan'ny marina dia fanasitranana kosa.

Има такъв, чието необмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите е изцеление.

Ny molotra marina ampitoerina ho mandrakizay; Fa ny lela mandainga dia indray mipi-maso monja.

Истинните устни ще стоят навеки, а лъжливият език ще трае за миг.

Fitaka no ao am-pon'izay mamoron-tsain-dratsy; Fa hafaliana no amin'izay misaina fiadanana.

Измама има в сърцето на онези, които измислят зло, а съветниците за мир имат радост.

Tsy misy ratsy manjo ny marina; Fa heni-doza ny ratsy fanahy.

Никаква беда няма да застигне праведния, а безбожните ще се изпълнят със зло.

Fahavetavetana eo imason'i Jehovah ny molotra mandainga; Fa izay olona mahatoky no ankasitrahany.

Лъжливите устни са мерзост за ГОСПОДА, а онези, които вършат истина, са Му благоугодни.

Ny olon-kendry tsy mba mampideradera fahalalana foana; Fa ny fon'ny adala mamoaka fahadalana.

Благоразумният човек покрива своето знание, а сърцето на безумните известява глупост.

Ny tanan'ny mazoto no hanapaka; Fa izay miraviravy tanana dia hampanompoina.

Ръката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подложени на принудителен труд.

Ny alahelo ao am-pon'ny olona dia mampitanondrika azy; Fa ny teny soa no mahafaly azy.

Тъгата в сърцето на човека го потиска, а добрата дума го развеселява.

Ny marina dia mitari-dalana ny namany; Fa ny alehan'ny ratsy fanahy kosa no mampivily azy.

Праведният посочва пътя на ближния си, а пътят на безбожните ги въвежда в заблуждение.

Ny kamo tsy mety mihaza; Fa fananana soa ho an'ny olona ny zoto.

Ленивият не пече лова си, а трудолюбието е скъпоценно богатство за човека.

Amin'ny lalan'ny fahamarinana no misy fiainana, Ary ny tsi-fahafatesana no lalan-kalehany.

В пътеката на правдата има живот и в хода на пътя й няма смърт.