Job 19

Then Job answered and said,

Тогава Йов отговори и каза:

How long will ye vex my soul, and break me in pieces with words?

Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?

These ten times have ye reproached me: ye are not ashamed that ye make yourselves strange to me.

Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

And be it indeed that I have erred, mine error remaineth with myself.

И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.

If indeed ye will magnify yourselves against me, and plead against me my reproach:

Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,

Know now that God hath overthrown me, and hath compassed me with his net.

знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.

Behold, I cry out of wrong, but I am not heard: I cry aloud, but there is no judgment.

Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

He hath fenced up my way that I cannot pass, and he hath set darkness in my paths.

Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.

He hath stripped me of my glory, and taken the crown from my head.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

He hath destroyed me on every side, and I am gone: and mine hope hath he removed like a tree.

Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

He hath also kindled his wrath against me, and he counteth me unto him as one of his enemies.

Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

His troops come together, and raise up their way against me, and encamp round about my tabernacle.

Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.

He hath put my brethren far from me, and mine acquaintance are verily estranged from me.

Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.

My kinsfolk have failed, and my familiar friends have forgotten me.

Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.

They that dwell in mine house, and my maids, count me for a stranger: I am an alien in their sight.

Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.

I called my servant, and he gave me no answer; I intreated him with my mouth.

Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.

My breath is strange to my wife, though I intreated for the children's sake of mine own body.

Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.

Yea, young children despised me; I arose, and they spake against me.

Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.

All my inward friends abhorred me: and they whom I loved are turned against me.

Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

My bone cleaveth to my skin and to my flesh, and I am escaped with the skin of my teeth.

Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

Have pity upon me, have pity upon me, O ye my friends; for the hand of God hath touched me.

Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

Why do ye persecute me as God, and are not satisfied with my flesh?

Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

Oh that my words were now written! oh that they were printed in a book!

О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!

That they were graven with an iron pen and lead in the rock for ever!

Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!

For I know that my redeemer liveth, and that he shall stand at the latter day upon the earth:

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.

And though after my skin worms destroy this body, yet in my flesh shall I see God:

И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,

Whom I shall see for myself, and mine eyes shall behold, and not another; though my reins be consumed within me.

когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

But ye should say, Why persecute we him, seeing the root of the matter is found in me?

Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —

Be ye afraid of the sword: for wrath bringeth the punishments of the sword, that ye may know there is a judgment.

тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.