Job 13

Lo, mine eye hath seen all this, mine ear hath heard and understood it.

Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.

What ye know, the same do I know also: I am not inferior unto you.

Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.

Surely I would speak to the Almighty, and I desire to reason with God.

Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.

But ye are forgers of lies, ye are all physicians of no value.

А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!

O that ye would altogether hold your peace! and it should be your wisdom.

О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

Hear now my reasoning, and hearken to the pleadings of my lips.

Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми.

Will ye speak wickedly for God? and talk deceitfully for him?

Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него?

Will ye accept his person? will ye contend for God?

За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите?

Is it good that he should search you out? or as one man mocketh another, do ye so mock him?

Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек?

He will surely reprove you, if ye do secretly accept persons.

Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.

Shall not his excellency make you afraid? and his dread fall upon you?

Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне?

Your remembrances are like unto ashes, your bodies to bodies of clay.

Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал.

Hold your peace, let me alone, that I may speak, and let come on me what will.

Млъкнете, оставете ме, и ще говоря — и нека дойде върху мен, каквото ще.

Wherefore do I take my flesh in my teeth, and put my life in mine hand?

Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си?

Though he slay me, yet will I trust in him: but I will maintain mine own ways before him.

И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

He also shall be my salvation: for an hypocrite shall not come before him.

И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.

Hear diligently my speech, and my declaration with your ears.

Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.

Behold now, I have ordered my cause; I know that I shall be justified.

Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.

Who is he that will plead with me? for now, if I hold my tongue, I shall give up the ghost.

Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.

Only do not two things unto me: then will I not hide myself from thee.

Само две неща не ми прави — тогава няма да се крия от лицето Ти:

Withdraw thine hand far from me: and let not thy dread make me afraid.

оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.

Then call thou, and I will answer: or let me speak, and answer thou me.

Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.

How many are mine iniquities and sins? make me to know my transgression and my sin.

Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.

Wherefore hidest thou thy face, and holdest me for thine enemy?

Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?

Wilt thou break a leaf driven to and fro? and wilt thou pursue the dry stubble?

Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

For thou writest bitter things against me, and makest me to possess the iniquities of my youth.

Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.

Thou puttest my feet also in the stocks, and lookest narrowly unto all my paths; thou settest a print upon the heels of my feet.

Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,

And he, as a rotten thing, consumeth, as a garment that is moth eaten.

докато изтлява като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.