Job 14

Man that is born of a woman is of few days, and full of trouble.
Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.
He cometh forth like a flower, and is cut down: he fleeth also as a shadow, and continueth not.
Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.
And dost thou open thine eyes upon such an one, and bringest me into judgment with thee?
И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?
Who can bring a clean thing out of an unclean? not one.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!
Seeing his days are determined, the number of his months are with thee, thou hast appointed his bounds that he cannot pass;
Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —
Turn from him, that he may rest, till he shall accomplish, as an hireling, his day.
отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.
For there is hope of a tree, if it be cut down, that it will sprout again, and that the tender branch thereof will not cease.
Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.
Though the root thereof wax old in the earth, and the stock thereof die in the ground;
И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,
Yet through the scent of water it will bud, and bring forth boughs like a plant.
от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.
But man dieth, and wasteth away: yea, man giveth up the ghost, and where is he?
Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?
As the waters fail from the sea, and the flood decayeth and drieth up:
Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,
So man lieth down, and riseth not: till the heavens be no more, they shall not awake, nor be raised out of their sleep.
така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.
O that thou wouldest hide me in the grave, that thou wouldest keep me secret, until thy wrath be past, that thou wouldest appoint me a set time, and remember me!
О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!
If a man die, shall he live again? all the days of my appointed time will I wait, till my change come.
Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.
Thou shalt call, and I will answer thee: thou wilt have a desire to the work of thine hands.
Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.
For now thou numberest my steps: dost thou not watch over my sin?
Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?
My transgression is sealed up in a bag, and thou sewest up mine iniquity.
Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.
And surely the mountain falling cometh to nought, and the rock is removed out of his place.
Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;
The waters wear the stones: thou washest away the things which grow out of the dust of the earth; and thou destroyest the hope of man.
води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.
Thou prevailest for ever against him, and he passeth: thou changest his countenance, and sendest him away.
Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.
His sons come to honour, and he knoweth it not; and they are brought low, but he perceiveth it not of them.
Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.
But his flesh upon him shall have pain, and his soul within him shall mourn.
Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.