Proverbs 17

E’ meglio un tozzo di pan secco con la pace, che una casa piena di carni con la discordia.

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

Il servo sagace dominerà sul figlio che fa onta, e avrà parte all’eredità insieme coi fratelli.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

La coppella è per l’argento e il fornello per l’oro, ma chi prova i cuori è l’Eterno.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

Il malvagio dà ascolto alle labbra inique, e il bugiardo dà retta alla cattiva lingua.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

Chi beffa il povero oltraggia Colui che l’ha fatto; chi si rallegra dell’altrui sventura non rimarrà impunito.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

I figliuoli de’ figliuoli son la corona de’ vecchi, e i padri son la gloria dei loro figliuoli.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

Un parlar solenne non s’addice all’uomo da nulla; quanto meno s’addicono ad un principe labbra bugiarde!

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Il regalo è una pietra preziosa agli occhi di chi lo possiede; dovunque si volga, egli riesce.

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

Chi copre i falli si procura amore, ma chi sempre vi torna su, disunisce gli amici migliori.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

Un rimprovero fa più impressione all’uomo intelligente, che cento percosse allo stolto.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

Il malvagio non cerca che ribellione, ma un messaggero crudele gli sarà mandato contro.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

Meglio imbattersi in un’orsa derubata dei suoi piccini, che in un insensato nella sua follia.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

Il male non si dipartirà dalla casa di chi rende il male per il bene.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

Cominciare una contesa è dar la stura all’acqua; perciò ritirati prima che la lite s’inasprisca.

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

Chi assolve il reo e chi condanna il giusto sono ambedue in abominio all’Eterno.

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

A che serve il danaro in mano allo stolto? ad acquistar saviezza?… Ma se non ha senno!

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

L’amico ama in ogni tempo; è nato per essere un fratello nella distretta.

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

L’uomo privo di senno dà la mano e fa sicurtà per altri davanti al suo prossimo.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

Chi ama le liti ama il peccato; chi alza troppo la sua porta, cerca la rovina.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

Chi ha il cuor falso non trova bene, e chi ha la lingua perversa cade nella sciagura.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

Chi genera uno stolto ne avrà cordoglio, e il padre dell’uomo da nulla non avrà gioia.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

Un cuore allegro è un buon rimedio, ma uno spirito abbattuto secca l’ossa.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

L’empio accetta regali di sottomano per pervertire le vie della giustizia.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

La sapienza sta dinanzi a chi ha intelligenza, ma gli occhi dello stolto vagano agli estremi confini della terra.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

Il figliuolo stolto è il cordoglio del padre e l’amarezza di colei che l’ha partorito.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

Non è bene condannare il giusto, foss’anche ad un’ammenda, né colpire i principi per la loro probità.

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

Chi modera le sue parole possiede la scienza, e chi ha lo spirito calmo è un uomo prudente.

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

Anche lo stolto, quando tace, passa per savio; chi tien chiuse le labbra è uomo intelligente.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.