Matthew 13

In quel giorno Gesù, uscito di casa, si pose a sedere presso al mare;

В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото.

e molte turbe si raunarono attorno a lui; talché egli, montato in una barca, vi sedette; e tutta la moltitudine stava sulla riva.

И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в един кораб, а цялото множество стоеше на брега.

Ed egli insegnò loro molte cose in parabole, dicendo:

И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;

Ecco, il seminatore uscì a seminare. E mentre seminava, una parte del seme cadde lungo la strada; gli uccelli vennero e la mangiarono.

и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

E un’altra cadde ne’ luoghi rocciosi ove non avea molta terra; e subito spuntò, perché non avea terreno profondo;

А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,

ma, levatosi il sole, fu riarsa; e perché non avea radice, si seccò.

а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

E un’altra cadde sulle spine; e le spine crebbero e l’affogarono.

Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха.

E un’altra cadde nella buona terra e portò frutto, dando qual cento, qual sessanta, qual trenta per uno.

А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

Chi ha orecchi da udire oda.

Който има уши (да слуша), нека слуша.

Allora i discepoli, accostatisi, gli dissero: Perché parli loro in parabole

Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

Ed egli rispose loro: Perché a voi è dato di conoscere i misteri del regno dei cieli; ma a loro non è dato.

А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

Perché a chiunque ha, sarà dato, e sarà nell’abbondanza; ma a chiunque non ha, sarà tolto anche quello che ha.

Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Perciò parlo loro in parabole, perché, vedendo, non vedono; e udendo, non odono e non intendono.

Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.

E s’adempie in loro la profezia d’Isaia che dice: Udrete co’ vostri orecchi e non intenderete; guarderete co’ vostri occhi e non vedrete:

В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: ?С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

perché il cuore di questo popolo s’è fatto insensibile, son divenuti duri d’orecchi ed hanno chiuso gli occhi, che talora non veggano con gli occhi e non odano con gli orecchi e non intendano col cuore e non si convertano, ed io non li guarisca.

Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“

Ma beati gli occhi vostri, perché veggono; ed i vostri orecchi, perché odono!

А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.

Poiché in verità io vi dico che molti profeti e giusti desiderarono di vedere le cose che voi vedete, e non le videro; e di udire le cose che voi udite, e non le udirono.

Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

Voi dunque ascoltate che cosa significhi la parabola del seminatore:

И така, вие чуйте притчата за сеяча.

Tutte le volte che uno ode la parola del Regno e non la intende, viene il maligno e porta via quel ch’è stato seminato nel cuore di lui: questi è colui che ha ricevuto la semenza lungo la strada.

При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя.

E quegli che ha ricevuto la semenza in luoghi rocciosi, è colui che ode la Parola e subito la riceve con allegrezza;

А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема;

però non ha radice in sé, ma è di corta durata; e quando venga tribolazione o persecuzione a cagion della Parola, è subito scandalizzato.

корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада.

E quegli che ha ricevuto la semenza fra le spine, è colui che ode la Parola; poi le cure mondane e l’inganno delle ricchezze affogano la Parola; e così riesce infruttuosa.

А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.

Ma quei che ha ricevuto la semenza in buona terra, è colui che ode la Parola e l’intende; che porta del frutto e rende l’uno il cento, l’altro il sessanta e l’altro il trenta.

А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

Egli propose loro un’altra parabola, dicendo: Il regno de’ cieli è simile ad un uomo che ha seminato buona semenza nel suo campo.

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си;

Ma mentre gli uomini dormivano, venne il suo nemico e seminò delle zizzanie in mezzo al grano e se ne andò.

но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.

E quando l’erba fu nata ed ebbe fatto frutto, allora apparvero anche le zizzanie.

И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

E i servitori del padron di casa vennero a dirgli: Signore, non hai tu seminato buona semenza nel tuo campo? Come mai, dunque, c’è della zizzania?

А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите?

Ed egli disse loro: Un nemico ha fatto questo. E i servitori gli dissero: Vuoi tu che l’andiamo a cogliere?

Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?

Ma egli rispose: No, che talora, cogliendo le zizzanie, non sradichiate insiem con esse il grano.

А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата.

Lasciate che ambedue crescano assieme fino alla mietitura; e al tempo della mietitura, io dirò ai mietitori: Cogliete prima le zizzanie, e legatele in fasci per bruciarle; ma il grano, raccoglietelo nel mio granaio.

Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Egli propose loro un’altra parabola dicendo: Il regno de’ cieli è simile ad un granel di senapa che un uomo prende e semina nel suo campo.

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

Esso è bene il più piccolo di tutti i semi; ma quando è cresciuto, è maggiore de’ legumi e diviene albero; tanto che gli uccelli del cielo vengono a ripararsi tra i suoi rami.

което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.

Disse loro un’altra parabola: Il regno de’ cieli è simile al lievito che una donna prende e nasconde in tre staia di farina, finché la pasta sia tutta lievitata.

Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.

Tutte queste cose disse Gesù in parabole alle turbe e senza parabola non diceva loro nulla,

Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше,

affinché si adempisse quel ch’era stato detto per mezzo del profeta: Aprirò in parabole la mia bocca; esporrò cose occulte fin dalla fondazione del mondo.

за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: ?Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“

Allora Gesù, lasciate le turbe, tornò a casa; e suoi discepoli gli s’accostarono, dicendo: Spiegaci la parabola delle zizzanie del campo.

Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

Ed egli, rispondendo, disse loro: Colui che semina la buona semenza, è il Figliuol dell’uomo;

А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

il campo è il mondo; la buona semenza sono i figliuoli del Regno; le zizzanie sono i figliuoli del maligno;

нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия;

il nemico che le ha seminate, è il diavolo; la mietitura è la fine dell’età presente; i mietitori sono gli angeli.

неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите.

Come dunque si raccolgono le zizzanie e si bruciano col fuoco, così avverrà alla fine dell’età presente.

И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света.

Il Figliuol dell’uomo manderà i suoi angeli che raccoglieranno dal suo regno tutti gli scandali e tutti gli operatori d’iniquità,

Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие;

e li getteranno nella fornace del fuoco. Quivi sarà il pianto e lo stridor de’ denti.

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Allora i giusti risplenderanno come il sole nel regno del Padre loro. Chi ha orecchi, oda.

Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша.

Il regno de’ cieli è simile ad un tesoro nascosto nel campo, che un uomo, dopo averlo trovato, nasconde; e per l’allegrezza che ne ha, va e vende tutto quello che ha, e compra quel campo.

Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.

Il regno de’ cieli è anche simile ad un mercante che va in cerca di belle perle;

Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

e trovata una perla di gran prezzo, se n’è andato, ha venduto tutto quel che aveva, e l’ha comperata.

и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.

Il regno de’ cieli è anche simile ad una rete che, gettata in mare, ha raccolto ogni sorta di pesci;

Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид;

quando è piena, i pescatori la traggono a riva; e, postisi a sedere, raccolgono il buono in vasi, e buttano via quel che non val nulla.

и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

Così avverrà alla fine dell’età presente. Verranno gli angeli, toglieranno i malvagi di mezzo ai giusti,

Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните,

e li getteranno nella fornace del fuoco. Ivi sarà il pianto e lo stridor de’ denti.

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Avete intese tutte queste cose? Essi gli risposero: Sì.

(И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи).

Allora disse loro: Per questo, ogni scriba ammaestrato pel regno de’ cieli è simile ad un padron di casa il quale trae fuori dal suo tesoro cose nuove e cose vecchie.

А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

Or quando Gesù ebbe finite queste parabole, partì di là.

Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам.

E recatosi nella sua patria, li ammaestrava nella lor sinagoga, talché stupivano e dicevano: Onde ha costui questa sapienza e queste opere potenti?

И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса?

Non è questi il figliuol del falegname? Sua madre non si chiama ella Maria, e i suoi fratelli, Giacomo, Giuseppe, Simone e Giuda?

Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда?

E le sue sorelle non sono tutte fra noi? Donde dunque vengono a lui tutte queste cose?

И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това?

E si scandalizzavano di lui. Ma Gesù disse loro: Un profeta non è sprezzato che nella sua patria e in casa sua.

И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си.

E non fece quivi molte opere potenti a cagione della loro incredulità.

И не извърши там много чудеса поради неверието им.