Job 19

Allora Giobbe rispose e disse:

Тогава Йов отговори и каза:

"Fino a quando affliggerete l’anima mia e mi tormenterete coi vostri discorsi?

Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?

Son già dieci volte che m’insultate, e non vi vergognate di malmenarmi.

Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

Dato pure ch’io abbia errato, il mio errore concerne me solo.

И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.

Ma se proprio volete insuperbire contro di me e rimproverarmi la vergogna in cui mi trovo,

Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,

allora sappiatelo: chi m’ha fatto torto e m’ha avvolto nelle sue reti è Dio.

знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.

Ecco, io grido: "Violenza!" e nessuno risponde; imploro aiuto, ma non c’è giustizia!

Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

Dio m’ha sbarrato la via e non posso passare, ha coperto di tenebre il mio cammino.

Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.

M’ha spogliato della mia gloria, m’ha tolto dal capo la corona.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

M’ha demolito a brano a brano, e io me ne vo! ha sradicata come un albero la mia speranza.

Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

Ha acceso l’ira sua contro di me, e m’ha considerato come suo nemico.

Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

Le sue schiere son venute tutte insieme, si sono spianata la via fino a me, han posto il campo intorno alla mia tenda.

Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.

Egli ha allontanato da me i miei fratelli, i miei conoscenti si son del tutto alienati da me.

Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.

M’hanno abbandonato i miei parenti, gl’intimi miei m’hanno dimenticato.

Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.

I miei domestici e le mie serve mi trattan da straniero; agli occhi loro io sono un estraneo.

Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.

Chiamo il mio servo, e non risponde, devo supplicarlo con la mia bocca.

Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.

Il mio fiato ripugna alla mia moglie, faccio pietà a chi nacque dal seno di mia madre.

Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.

Perfino i bimbi mi sprezzano; se cerco d’alzarmi mi scherniscono.

Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.

Tutti gli amici più stretti m’hanno in orrore, e quelli che amavo mi si son vòlti contro.

Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

Le mie ossa stanno attaccate alla mia pelle, alla mia carne, non m’è rimasto che la pelle de’ denti.

Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

Pietà, pietà di me, voi, miei amici! ché la man di Dio m’ha colpito.

Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

Perché perseguitarmi come fa Dio? Perché non siete mai sazi della mia carne?

Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

Oh se le mie parole fossero scritte! se fossero consegnate in un libro!

О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!

se con lo scalpello di ferro e col piombo fossero incise nella roccia per sempre!…

Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!

Ma io so che il mio Vindice vive, e che alla fine si leverà sulla polvere.

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.

E quando, dopo la mia pelle, sarà distrutto questo corpo, senza la mia carne, vedrò Iddio.

И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,

Io lo vedrò a me favorevole; lo contempleranno gli occhi miei, non quelli d’un altro… il cuore, dalla brama, mi si strugge in seno!

когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

Se voi dite: Come lo perseguiteremo, come troveremo in lui la causa prima dei suoi mali?

Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —

Temete per voi stessi la spada, ché furiosi sono i castighi della spada affinché sappiate che v’è una giustizia".

тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.