Matthew 13

ויהי ביום ההוא ויצא ישוע מן הבית וישב על הים׃
В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото.
ויקהלו אליו המון עם רב וירד אל האניה וישב בה וכל העם עמדים על שפת הים׃
И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в един кораб, а цялото множество стоеше на брега.
וירב לדבר אליהם במשלים לאמר הנה הזורע יצא לזרע׃
И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;
ובזרעו נפל מן הזרע על יד הדרך ויבא העוף ויאכלהו׃
и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
ויש אשר נפל על מקמות סלע אשר אין לו שם אדמה הרבה וימהר לצמח כי לא היה לו עמק אדמה׃
А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,
ויהי כזרח השמש ויצרב וייבש כי לא היה לו שרש׃
а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
ויש אשר נפל בין הקצים ויעלו הקצים וימעכהו׃
Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха.
ויש אשר נפל על האדמה הטובה ויתן פרי זה מאה שערים וזה ששים וזה שלשים׃
А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
מי אשר אזנים לו לשמע ישמע׃
Който има уши (да слуша), нека слуша.
ויגשו אליו התלמידים ויאמרו למה זה במשלים תדבר אליהם׃
Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
ויען ויאמר כי לכם נתן לדעת את סודות מלכות השמים ולהם לא נתן׃
А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
כי מי שיש לו נתן ינתן לו ויעדיף ומי שאין לו גם את אשר יש לו יקח ממנו׃
Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
על כן במשלים אדבר אליהם כי בראתם לא יראו ובשמעם לא ישמעו אף לא יבינו׃
Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.
ותקים בהם נבואת ישעיהו האמרת שמעו שמוע ואל תבינו וראו ראו ואל תדעו׃
В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: ?С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.
כי השמן לב העם הזה ואזניו הכבד ועיניו השע פן יראה בעיניו ובאזניו ישמע ולבבו יבין ושב ורפא לו׃
Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“
ואתם אשרי עיניכם כי תראינה ואזניכם כי תשמענה׃
А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.
כי אמן אמר אני לכם נביאים וצדיקים רבים נכספו לראת את אשר אתם ראים ולא ראוהו ולשמע את אשר אתם שמעים ולא שמעוהו׃
Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
לכן אתם שמעו נא את משל הזורע׃
И така, вие чуйте притчата за сеяча.
כל איש שמע את דבר המלכות ולא יבינהו ובא הרע וחטף את הזרוע בלבבו הוא הנזרע על יד הדרך׃
При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя.
והנזרע על הסלע הוא השמע את הדבר וימהר ויקחנו בשמחה׃
А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема;
אך אין לו שרש תחתיו ורק לשעה יעמד ובהיות צרה ורדיפה על אדות הדבר מיד נכשל׃
корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада.
והנזרע בין הקצים הוא השמע את הדבר ודאגת העולם הזה ומרמת העשר ימעכו את הדבר ופרי לא יהיה לו׃
А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.
והנזרע על האדמה הטובה הוא השמע את הדבר ומבין אתו אף יעשה פרי ונתן זה מאה שערים וזה ששים וזה שלשים׃
А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
וישם לפניהם משל אחר לאמר מלכות השמים דומה לאיש אשר זרע זרע טוב בשדהו׃
Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си;
ויהי בנפל תרדמה על האנשים ויבא איבו ויזרע זונין בתוך החטים וילך לו׃
но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.
וכאשר פרח הדשא ויעש פרי ויראו גם הזונין׃
И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
ויגשו עבדי בעל הבית ויאמרו אליו אדנינו הלא זרע טוב זרעת בשדך ומאין לו הזונין׃
А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите?
ויאמר להם איש איב עשה זאת ויאמרו אליו העבדים היש את נפשך כי נלך ונלקט אתם׃
Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?
ויאמר לא פן בלקטכם את הזונין תשרשו גם את החטים׃
А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата.
הניחו אתם ויגדלו שניהם יחד עד הקציר והיה בעת הקציר אמר לקוצרים לקטו בראשונה את הזונין ואגדו אתם אגדות לשרפם ואת החטים אספו לאוצרי׃
Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
וישם לפניהם משל אחר לאמר מלכות השמים דומה לגרגר של חרדל אשר לקחו איש ויזרעהו בשדהו׃
Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
והוא קטן מכל הזרועים וכאשר צמח גדול הוא מן הירקות והיה לעץ עד אשר יבאו עוף השמים וקננו בענפיו׃
което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.
וישא עוד משלו ויאמר מלכות השמים דומה לשאר אשר לקחתו אשה ותטמנהו בשלש סאים קמח עד כי יחמץ כלו׃
Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.
כל זאת דבר ישוע במשלים אל המון העם ובבלי משל לא דבר אליהם׃
Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше,
למלאת את אשר דבר הנביא לאמר אפתחה במשל פי אביעה חידות מני קדם׃
за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: ?Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“
אז שלח ישוע את המון העם ויבא הביתה ויגשו אליו תלמידיו ויאמרו באר נא לנו את משל זוני השדה׃
Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
ויען ויאמר אליהם הזורע את הזרע הטוב הוא בן האדם׃
А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
והשדה הוא העולם והזרע הטוב בני המלכות הם והזונין בני הרע המה׃
нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия;
והאיב אשר זרעם הוא השטן והקציר הוא קץ העולם והקצרים הם המלאכים׃
неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите.
והנה כאשר ילקטו הזונין ונשרפו באש כן יהיה בקץ העולם הזה׃
И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света.
בן האדם ישלח את מלאכיו ולקטו ממלכותו את כל המכשלות ואת כל פעלי האון׃
Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие;
והשליכו אתם אל תנור האש שם תהיה היללה וחרק השנים׃
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
אז יזהירו הצדיקים כשמש במלכות אביהם מי אשר אזנים לו לשמע ישמע׃
Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша.
עוד דומה מלכות השמים לאוצר טמון בשדה אשר מצאו איש ויטמנהו ובשמחתו ילך ומכר את כל אשר לו וקנה את השדה ההוא׃
Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.
עוד דומה מלכות השמים לסחר המבקש מרגליות טבות׃
Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
וכאשר מצא מרגלית אחת יקרה מאד הלך לו וימכר את כל אשר לו ויקן אתה׃
и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.
עוד דומה מלכות השמים למכמרת אשר הורדה לים ומינים שונים יאספו לתוכה׃
Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид;
וכאשר נמלאה העלו אתה אל שפת הים וישבו וילקטו את המינים הטובים לתוך הכלים ואת המשחתים השליכו חוצה׃
и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
כן יהיה בקץ העולם יצאו המלאכים והבדילו את הרשעים מתוך הצדיקים׃
Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните,
והשליכום אל תנור האש שם תהיה היללה וחרק השנים׃
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
ויאמר אליהם ישוע האתם הבינותם את כל זאת ויאמרו אליו כן אדנינו׃
(И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи).
ויאמר אליהם על כן כל סופר המלמד למלכות השמים דומה לאיש בעל הבית המוציא מאוצרו חדשות וישנות׃
А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
ויהי ככלות ישוע את המשלים האלה ויעבר משם׃
Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам.
ויבא לארצו וילמד אתם בבית כנסתם עד כי השתוממו ויאמרו מאין לזה החכמה הזאת והגבורות׃
И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса?
הלא זה הוא בן החרש הלא אמו שמה מרים ואחיו יעקב ויוסי ושמעון ויהודה׃
Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда?
ואחיותיו הלא כלן אתנו הן ומאין איפוא לו כל אלה׃
И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това?
ויהי להם למכשול ויאמר ישוע אליהם אין הנביא נקלה כי אם בארצו ובביתו׃
И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си.
ולא עשה שם גבורות רבות מפני חסר אמונתם׃
И не извърши там много чудеса поради неверието им.