Job 19

ויען איוב ויאמר׃

Тогава Йов отговори и каза:

עד אנה תוגיון נפשי ותדכאונני במלים׃

Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?

זה עשר פעמים תכלימוני לא תבשו תהכרו לי׃

Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

ואף אמנם שגיתי אתי תלין משוגתי׃

И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.

אם אמנם עלי תגדילו ותוכיחו עלי חרפתי׃

Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,

דעו אפו כי אלוה עותני ומצודו עלי הקיף׃

знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.

הן אצעק חמס ולא אענה אשוע ואין משפט׃

Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

ארחי גדר ולא אעבור ועל נתיבותי חשך ישים׃

Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.

כבודי מעלי הפשיט ויסר עטרת ראשי׃

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

יתצני סביב ואלך ויסע כעץ תקותי׃

Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

ויחר עלי אפו ויחשבני לו כצריו׃

Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

יחד יבאו גדודיו ויסלו עלי דרכם ויחנו סביב לאהלי׃

Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.

אחי מעלי הרחיק וידעי אך זרו ממני׃

Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.

חדלו קרובי ומידעי שכחוני׃

Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.

גרי ביתי ואמהתי לזר תחשבני נכרי הייתי בעיניהם׃

Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.

לעבדי קראתי ולא יענה במו פי אתחנן לו׃

Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.

רוחי זרה לאשתי וחנתי לבני בטני׃

Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.

גם עוילים מאסו בי אקומה וידברו בי׃

Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.

תעבוני כל מתי סודי וזה אהבתי נהפכו בי׃

Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

בעורי ובבשרי דבקה עצמי ואתמלטה בעור שני׃

Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

חנני חנני אתם רעי כי יד אלוה נגעה בי׃

Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

למה תרדפני כמו אל ומבשרי לא תשבעו׃

Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

מי יתן אפו ויכתבון מלי מי יתן בספר ויחקו׃

О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!

בעט ברזל ועפרת לעד בצור יחצבון׃

Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!

ואני ידעתי גאלי חי ואחרון על עפר יקום׃

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.

ואחר עורי נקפו זאת ומבשרי אחזה אלוה׃

И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,

אשר אני אחזה לי ועיני ראו ולא זר כלו כליתי בחקי׃

когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

כי תאמרו מה נרדף לו ושרש דבר נמצא בי׃

Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —

גורו לכם מפני חרב כי חמה עונות חרב למען תדעון שדין׃

тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.