Proverbs 17

Kuiva pala, siinä jossa rauha on, on parempi kuin huone teurasta täynnä riidassa.

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

Toimellinen palvelia hallitsee häpiällisiä lapsia, ja hän jakaa perintöä veljein välillä.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

Niinkuin tuli koettelee hopian ja ahjo kullan, niin Herra tutkistelee sydämet.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

Paha ottaa pahoista suista vaarin, ja petollinen kuuntelee mielellänsä vahingollista kieltä.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

Joka köyhää syljeskelee, se häpäisee Luojaansa; ja joka iloitsee toisen vahingosta, ei pääse rankaisematta.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

vanhain kruunu ovat lasten lapset, ja lasten kunnia ovat heidän isänsä.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

Ei sovi tyhmäin puhua korkeista asioista, paljoa vähemmin päämiehen valhetella.

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Jolla vara on lahja antaa, se on niinkuin kallis kivi: kuhunka hän itsensä kääntää, niin hän viisaana pidetään.

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

Joka syntiä peittää, se saattaa itsellensä ystävyyden; vaan joka asian ilmoittaa, se saattaa ruhtinaat eripuraisiksi.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

Sanat vaikuttavat enemmän toimellisen tykönä, kuin sata haavaa tyhmän tykönä.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

Niskuri tosin etsii vahinkoa, vaan julma enkeli lähetetään häntä vastaan.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

Parempi on kohdata karhua, jolta pojat ovat otetut pois, kuin hullua hulluudessansa.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

Joka kostaa hyvän pahalla, ei hänen huoneestansa pidä pahuus luopuman.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

Riidan alku on niinkuin vewsi, joka itsensä leikkaa ulos: lakkaa riidasta ennenkuin sinä siihen sekaannut.

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

Joka jumalattoman hurskaaksi sanoo, ja joka vanhurskaan soimaa jumalattomaksi, ne molemmat ovat Herralle kauhistus.

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

Mitä tyhmä tekee kädessänsä rahalla, ettei hänellä ole sydäntä ostaa viisautta?

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

Ystävä rakastaa ainian, ja veli tulee julki hädässä.

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

Se on tyhmä ihminen, joka kätensä taritsee, ja takaa lähimmäisensä.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

Joka toraa rakastaa, se rakastaa syntiä; ja joka ovensa korottaa, se etsii onnettomuutta.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

Häijy sydän ei löydä mitään hyvää; ja jolla paha kieli on, se lankee onnettomuuteen.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

Joka tyhmän synnyttää, hänellä on murhe, ja tyhmän isällä ei ole iloa.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

Iloinen sydän tekee elämän suloiseksi, vaan surullinen sydän kaivaa luut.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

Jumalatoin ottaa mielellänsä salaisesti lahjoja, mutkataksensa lain teitä.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

Toimellinen mies laittaa itsensä viisaasti, vaan tyhmä heittelee silmiänsä sinne ja tänne.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

Hullu popika on isänsä suru, ja äidillensä murhe, joka hänen synnyttänyt on.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

Ei ole se hyvä, että vanhurskalle tehdään väärin, taikka että sitä ruhtinasta lyödään, joka oikein tuomitsee.

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

Toimellinen mies taitaa puheensa tallella pitää, ja taitava mies on kallis sielu.

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

Jos tyhmä vaiti olis, niin hän viisaaksi luettaisiin, ja toimelliseksi, jos hän suunsa pitäis kiinni.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.