Proverbs 14

Viisas vaimo rakentaa huoneensa, vaan hullu kukistaa sen teollansa.

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

Joka vaeltaa oikiaa tietä, se pelkää Herraa; mutta se, joka poikkee pois tieltänsä, ylönkatsoo hänen.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

Tyhmän suussa on ylpeyden vitsa; vaan viisasten huulet varjelevat heitä.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

Jossa ei härkiä ole, siinä seimet puhtaana ovat; vaan jossa juhdat työtä tekevät, siinä tuloa kyllä on.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

Totinen todistaja välttää valhetta; vaan väärä todistaja rohkiasti valhettelee.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

Pilkkaaja etsii viisautta, ja ei löydä; vaan toimelliset viisauden huokiasti saavat.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

Mene pois tyhmän tyköä; sillä et sinä opi mitään häneltä.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

Toimellisen viisaus on teistänsä ottaa vaarin; vaan tyhmäin hulluus on sula petos.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

Tyhmä nauraa syntiä, mutta hurskasten välillä on hyvä suosio.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

Koska sydän on murheellinen, niin ei auta ulkonainen ilo.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

Jumalattomain huoneet kukistetaan, vaan jumalisten majat viheriöitsevät.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

Monella on tie mielestänsä oikia, vaan viimeiseltä johdattaa se kuolemaan.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

Naurun jälkeen tulee murhe, ja ilon perästä suru.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

Tyhmälle tapahtuu laittamisensa jälkeen, vaan hyvä ihminen asetetaan hänen ylitsensä.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

Taitamatoin uskoo kaikki, mutta ymmärtäväinen ottaa teistänsä vaarin.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

Viisas pelkää ja karttaa pahaa, vaan tyhmä päätähavin menee.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

Äkillinen ihminen tekee hullun töitä, ja kavala ihminen tulee vihattavaksi.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

Taitamattomat perivät tyhmyyden; vaan se on toimellisten kruunu, että he toimellisesti tekevät.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

Häijyn täytyy kumartaa hyviä, ja jumalattomat vanhurskasten porteissa.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

Köyhää vihaavat hänen lähimmäisensäkin; vaan rikkaalla on monta ystävää.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

Joka katsoo lähimmäisensä ylön. hän tekee syntiä; vaan autuas on se, joka viheliäistä armahtaa.

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

Jotka viekkaudessa vaeltavat, niiltä puuttuu; mutta jotka hyvää ajattelevat, niille tapahtuu hyvyys ja uskollisuus.

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

Jossa työtä tehdään, siinä kyllä on; vaan joka tyhjiin puheisiin tyytyy, siinä on köyhyys.

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

Viisasten rikkaus on heidän kruununsa, mutta tyhmäin hulluus on hulluus.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

Uskollinen todistaja vapahtaa hengen, vaan väärä todistaja pettää.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

Joka Herraa pelkää, hänellä on vahva linna, ja hänen lapsensa varjellaan.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

Herran pelko on elämän lähde, että kuoleman nuora välttää taidetaan.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

Koska kuninkaalla on paljo väkeä, se on hänen kunniansa; vaan koska vähä on väkeä, se tekee päämiehen kehnoksi.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

Joka on pitkämielinen, se on viisas; vaan joka äkillinen on, se ilmoittaa tyhmyyden.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

Leppyinen sydän on ruumiin elämä; vaan kateus on märkä luissa.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

Joka köyhälle tekee väkivaltaa, hän laittaa hänen luojaansa; vaan joka armahtaa vaivaista, se kunnioittaa Jumalaa.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

Pahuutensa tähden jumalatoin kukistetaan; vaan vanhurskas on kuolemassakin rohkia.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

Toimellisen sydämessä lepää viisaus; mutta mitä tyhmäin mielessä on, se tulee ilmi.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

Vanhurskaus korottaa kansan, vaan synti on kansan häpiä.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

Toimellinen palvelia on kuninkaalle otollinen; vaan häpiällistä palveliaa ei hän kärsi.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.