Proverbs 17

Bedre en tør Bid Brød med fred end Huset fuldt af Sul med Trætte.

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

Klog Træl bliver Herre over dårlig Søn og får lod og del mellem brødre.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

Digel til Sølv og Ovn til Guld, men den, der prøver Hjerter, er HERREN.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

Den onde hører på onde Læber, Løgneren lytter til giftige Tunger.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

Hvo Fattigmand spotter, håner hans Skaber, den skadefro slipper ikke for Straf.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

De gamles Krone er Børnebørn, Sønners Stolthed er Fædre.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

Ypperlig Tale er ej for en Dåre, end mindre da Løgnfor den, som er ædel.

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Som en Troldsten er Gave i Giverens Øjne; hvorhen den end vender sig, gør den sin Virkning.

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

Den, der dølger en Synd, søger Venskab, men den, der ripper op i en Sag, skiller Venner.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

Bedre virker Skænd på forstandig end hundrede Slag på en Tåbe.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

Den onde har kun Genstridigbed for, men et skånselsløst Bud er udsendt imod ham.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

Man kan møde en Bjørn, hvis Unger er taget, men ikke en Tåbe udi hans Dårskab.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

Den, der gengælder godt med ondt, fra hans Hus skal Vanheld ej vige.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

At yppe Strid er at åbne for Vand, hold derfor inde, før Strid bryder løs.

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

At frikende skyldig og dømme uskyldig, begge Dele er HERREN en Gru.

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

Hvad hjælper Penge i Tåbens Hånd til at købe ham Visdom, når Viddet mangler?

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

Ven viser Kærlighed når som helst, Broder fødes til Hjælp i Nød.

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

Mand uden Vid giver Håndslag og går i Borgen for Næsten.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

Ven af Kiv er Ven af Synd; at højne sin Dør er at attrå Fald.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

Ej finder man Lykke, når Hjertet er vrangt, man falder i Våde, når Tungen er falsk.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

Den, der avler en Tåbe, får Sorg, Dårens Fader er ikke glad.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

Glad Hjerte er godt for Legemet, nedslået Sind suger Marv af Benene.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

Den gudløse tager Gave i Løn for at bøje Rettens Gænge.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

Visdom står den forstandige for Øje, Tåbens Blik er ved Jordens Ende.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

Tåbelig Søn er sin Faders Sorg, Kvide for hende, som fødte ham.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

At straffe den, der har Ret, er ilde, værre endnu at slå de ædle.

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

Den, som har Kundskab tøjler sin Tale, Mand med Forstand er koldblodig.

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

Selv Dåren, der tier, gælder for viis, forstandig er den, der lukker sine Læber.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.