Matthew 14

På den Tid hørte Fjerdingsfyrsten Herodes Rygtet om Jesus.

А в онова време четверовластникът Ирод чу слуха за Иисус

Og han sagde til sine Tjenere: "Det er Johannes Døberen; han er oprejst fra de døde, derfor virke Kræfterne i ham."

и каза на слугите си: Това е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.

Thi Herodes havde grebet Johannes og bundet ham og sat ham i Fængsel for sin Broder Filips Hustru, Herodias's Skyld.

Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;

Johannes sagde nemlig til ham: "Det er dig ikke tilladt at have hende."

понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

Og han vilde gerne slå ham ihjel, men frygtede for Mængden, thi de holdt ham for en Profet.

И Ирод искаше да го убие, но се боеше от множеството, защото го считаха за пророк.

Men da Herodes's Fødselsdag kom, dansede Herodias's Datter for dem; og hun behagede Herodes.

А когато празнуваха рождения ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува по средата и угоди на Ирод.

Derfor lovede han med en Ed at give hende, hvad som helst hun begærede.

Затова той с клетва й обеща да й даде каквото и да му поиска.

Og tilskyndet af sin Moder siger hun: "Giv mig Johannes Døberens Hoved hid på et Fad!"

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.

Og Kongen blev bedrøvet; men for sine Eders og for Gæsternes Skyld befalede han, at det skulde gives hende.

Царят се наскърби, но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да й се даде;

Og han sendte Bud og lod Johannes halshugge i Fængselet.

и прати да обезглавят Йоан в тъмницата.

Og hans Hoved blev bragt på et Fad og givet Pigen, og hun bragte det til sin Moder.

И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на момичето, а то я занесе на майка си.

Da kom hans Disciple og toge Liget og begravede ham, og de kom og forkyndte Jesus det.

А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; после дойдоха и казаха на Иисус.

Og da Jesus hørte det, drog han bort derfra i et Skib til et øde Sted afsides; og da Skarerne hørte det, fulgte de ham til Fods fra Byerne.

Когато Иисус чу това, се оттегли оттам с кораб на едно уединено място настрана. А множествата, като чуха, Го последваха пеша от градовете.

Og da han kom i Land, så han en stor Skare, og han ynkedes inderligt over dem og helbredte deres syge.

И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.

Men da det blev Aften, kom Disciplene til ham og sagde: "Stedet er øde, og Tiden er allerede forløben; lad Skarerne gå bort, for at de kunne gå hen i Landsbyerne og købe sig Mad."

А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна.

Men Jesus sagde til dem: "De have ikke nødig at gå bort; giver I dem at spise!"

А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.

Men de sige til ham: "Vi have ikke her uden fem Brød og to Fisk."

А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

Men han sagde: "Henter mig dem hid!"

А Той каза: Донесете ги тук при Мен.

Og han bød Skarerne at sætte sig ned i Græsset og tog de fem Brød og de to Fisk, så op til Himmelen og velsignede; og han brød Brødene og gav Disciplene dem, og Disciplene gave dem til Skarerne.

Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората.

Og de spiste alle og bleve mætte; og de opsamlede det, som blev tilovers af Stykkerne, tolv Kurve fulde

И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.

Men de, som spiste, vare omtrent fem Tusinde Mænd, foruden Kvinder og Børn.

А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.

Og straks nødte han sine Disciple til at gå om Bord i Skibet og i Forvejen sætte over til hin Side, medens han lod Skarerne gå bort.

И начаса Иисус накара учениците да влязат в кораба и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата.

Og da han havde ladet Skarerne gå bort, gik han op på Bjerget afsides for at bede. Og da det blev silde, var han der alene.

И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

Men Skibet var allerede midt på Søen og led Nød af Bølgerne; thi Vinden var imod.

А корабът беше вече в средата на езерото, блъскан от вълните, защото вятърът беше насрещен.

Men i den fjerde Nattevagt kom han til dem, vandrende på Søen.

А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

Og da Disciplene så ham vandre på Søen, bleve de forfærdede og sagde: "Det er et Spøgelse;" og de skrege af Frygt.

И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх.

Men straks talte Jesus til dem og sagde: "Værer frimodige; det er mig, frygter ikke!"

А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте.

Men Peter svarede ham og sagde: "Herre! dersom det er dig, da byd mig at komme til dig på Vandet!"

А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата.

Men han sagde: "Kom!" Og Peter trådte ned fra Skibet og vandrede på Vandet for at komme til Jesus.

А Той каза: Ела. И Петър слезе от кораба и вървеше по водата, за да отиде при Иисус.

Men da han så det stærke Vejr, blev han bange; og da han begyndte at synke, råbte han og sagde: "Herre, frels mig!"

Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме!

Og straks udrakte Jesus Hånden og greb ham, og han siger til ham: "Du lidettroende, hvorfor tvivlede du?"

И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?

Og da de stege op i Skibet, lagde Vinden sig.

И като влязоха в кораба, вятърът утихна.

Men de, som vare i Skibet, faldt ned for ham og sagde: "Du er sandelig Guds Søn."

А онези, които бяха в кораба, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син!

Og da de vare farne over, landede de i Genezareth.

И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.

Og da Folkene på det Sted kendte ham, sendte de Bud til hele Egnen der omkring og bragte alle de syge til ham.

И когато тамошните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни;

Og de bade ham, at de blot måtte røre ved Fligen af hans Klædebon; og alle de, som rørte derved, bleve helbredede.

и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, оздравяха.