Proverbs 14

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

sapiens mulier aedificavit domum suam insipiens instructam quoque destruet manibus

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

ambulans recto itinere et timens Deum despicitur ab eo qui infami graditur via

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

in ore stulti virga superbiae labia sapientium custodiunt eos

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

ubi non sunt boves praesepe vacuum est ubi autem plurimae segetes ibi manifesta fortitudo bovis

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

testis fidelis non mentietur profert mendacium testis dolosus

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

quaerit derisor sapientiam et non inveniet doctrina prudentium facilis

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

vade contra virum stultum et nescito labia prudentiae

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

sapientia callidi est intellegere viam suam et inprudentia stultorum errans

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

stultis inludet peccatum inter iustos morabitur gratia

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

cor quod novit amaritudinem animae suae in gaudio eius non miscebitur extraneus

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

domus impiorum delebitur tabernacula iustorum germinabunt

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

est via quae videtur homini iusta novissima autem eius deducunt ad mortem

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

risus dolore miscebitur et extrema gaudii luctus occupat

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

viis suis replebitur stultus et super eum erit vir bonus

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

innocens credit omni verbo astutus considerat gressus suos

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

sapiens timet et declinat malum stultus transilit et confidit

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

inpatiens operabitur stultitiam et vir versutus odiosus est

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

possidebunt parvuli stultitiam et astuti expectabunt scientiam

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

iacebunt mali ante bonos et impii ante portas iustorum

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

etiam proximo suo pauper odiosus erit amici vero divitum multi

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

qui despicit proximum suum peccat qui autem miseretur pauperi beatus erit

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

errant qui operantur malum misericordia et veritas praeparant bona

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

in omni opere erit abundantia ubi autem verba sunt plurima frequenter egestas

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

corona sapientium divitiae eorum fatuitas stultorum inprudentia

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

liberat animas testis fidelis et profert mendacia versipellis

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

in timore Domini fiducia fortitudinis et filiis eius erit spes

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

timor Domini fons vitae ut declinet a ruina mortis

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

in multitudine populi dignitas regis et in paucitate plebis ignominia principis

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

qui patiens est multa gubernatur prudentia qui autem inpatiens exaltat stultitiam suam

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

vita carnium sanitas cordis putredo ossuum invidia

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

qui calumniatur egentem exprobrat factori eius honorat autem eum qui miseretur pauperis

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

in malitia sua expelletur impius sperat autem iustus in morte sua

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

in corde prudentis requiescit sapientia et indoctos quoque erudiet

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

iustitia elevat gentem miseros facit populos peccatum

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.

acceptus est regi minister intellegens iracundiam eius inutilis sustinebit