Proverbs 17

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

Ліпший черствий кусок зо спокоєм, ніж дім, повний учти м'ясної зо сваркою.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

Раб розумний панує над сином безпутнім, і серед братів він поділить спадок.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

Для срібла топильна посудина, а горно для золота, Господь же серця випробовує.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

Лиходій слухається уст безбожних, слухає неправдомов язика лиходійного.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

Хто сміється з убогого, той ображає свого Творця, хто радіє з нещастя, не буде такий без вини.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

Корона для старших онуки, а пишнота дітей їхні батьки.

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Не пристойна безумному мова поважна, а тим більше шляхетному мова брехлива.

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

Хабар в очах його власника самоцвіт: до всього, до чого повернеться, буде щастити йому.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

Хто шукає любови провину ховає, хто ж про неї повторює, розгонює друзів.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

На розумного більше впливає одне остереження, як на глупака сто ударів.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

Злий шукає лише неслухняности, та вісник жорстокий на нього пошлеться.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

Ліпше спіткати обездітнену ведмедицю, що кидається на людину, аніж нерозумного в глупоті його.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

Хто відплачує злом за добро, не відступить лихе з його дому.

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

Почин сварки то прорив води, тому перед вибухом сварки покинь ти її!

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

Хто оправдує несправедливого, і хто засуджує праведного, обидва вони Господеві огидні.

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

Нащо ті гроші в руці нерозумного, щоб мудрість купити, як мозку нема?

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

Правдивий друг любить за всякого часу, в недолі ж він робиться братом.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

Людина, позбавлена розуму, ручиться, поруку дає за друга свого.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

Хто сварку кохає, той любить гріх; хто ж підвищує уста свої, той шукає нещастя.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

Людина лукавого серця не знайде добра, хто ж лукавить своїм язиком, упаде в зло.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

Хто родить безумного, родить на смуток собі, і не потішиться батько безглуздого.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

Серце радісне добре лікує, а пригноблений дух сушить кості.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

Безбожний таємно бере хабара, щоб зігнути путі правосуддя.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

З обличчям розумного мудрість, а очі глупця аж на кінці землі.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

Нерозумний син смуток для батька, для своєї ж родительки гіркість.

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

Не добре карати справедливого, бити шляхетних за щирість!

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

Хто слова свої стримує, той знає пізнання, і холоднокровний розумна людина.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.

І глупак, як мовчить, уважається мудрим, а як уста свої закриває розумним.