Job 19

Тогава Йов отговори и каза:

А Йов відповів та й сказав:

Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?

Аж доки смутити ви будете душу мою, та душити словами мене?

Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

Десять раз це мене ви соромите, гнобити мене не стидаєтесь!...

И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.

Якщо справді зблудив я, то мій гріх при мені позостане.

Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,

Чи ви величаєтесь справді над мною, і виказуєте мою ганьбу на мене?

знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.

Знайте тоді, що Бог скривдив мене, і тенета Свої розточив надо мною!

Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

Ось ґвалт! я кричу, та не відповідає ніхто, голошу, та немає суду!...

Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.

Він дорогу мою оточив і я не перейду, Він поклав на стежки мої темряву!

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

Він стягнув з мене славу мою і вінця зняв мені з голови!

Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

Звідусіль Він ламає мене, і я йду, надію мою, як те дерево, вивернув Він...

Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

І на мене Свій гнів запалив, і зарахував Він мене до Своїх ворогів:

Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.

полки Його разом приходять, і торують на мене дорогу свою, і таборують навколо намету мого...

Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.

Віддалив Він від мене братів моїх, а знайомі мої почужіли для мене,

Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.

мої ближні відстали, і забули про мене знайомі мої...

Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.

Мешканці дому мого, і служниці мої за чужого вважають мене, чужаком я став в їхніх очах...

Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.

Я кличу свойого раба і він відповіді не дає, хоч своїми устами благаю його...

Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.

Мій дух став бридкий для моєї дружини, а мій запах синам моєї утроби...

Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.

Навіть діти малі зневажають мене, коли я встаю, то глузують із мене...

Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

Мої всі повірники бридяться мною, а кого я кохав обернулись на мене...

Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

До шкіри моєї й до тіла мого приліпилися кості мої, ще біля зубів лиш зосталася шкіра моя...

Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

Змилуйтеся надо мною, о, змилуйтеся надо мною ви, ближні мої, бо Божа рука доторкнулась мене!...

Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

Чого ви мене переслідуєте, немов Бог, і не насичуєтесь моїм тілом?

О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!

О, коли б записати слова мої, о, коли б були в книжці вони позазначувані,

Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!

коли б рильцем залізним та оливом в скелі навіки вони були витесані!

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.

Та я знаю, що мій Викупитель живий, і останнього дня Він підійме із пороху

И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,

цю шкіру мою, яка розпадається, і з тіла свойого я Бога побачу,

когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

сам я побачу Його, й мої очі побачать, а не очі чужі... Тануть нирки мої в моїм нутрі!...

Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —

Коли скажете ви: Нащо будемо гнати його, коли корень справи знаходиться в ньому!

тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.

то побійтесь меча собі ви, бо гнів за провину то меч, щоб ви знали, що є ще Суддя!...