Job 18

Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

І заговорив шух'янин Білдад та й сказав:

Кога ще свършите думите? Първо разберете, и после ще говорим.

Як довго ви будете пастками класти слова? Розміркуйте, а потім собі поговоримо!

Защо сме считани за скотове, за глупци в очите ви?

Чому пораховані ми, як худоба? Чому в ваших очах ми безумні?

Ти, който се разкъсваш сам в гнева си, да се напусне ли заради теб земята, да се помести ли скала от мястото си?

О ти, що розшарпуєш душу свою в своїм гніві, чи для тебе земля опустіє, а скеля осунеться з місця свого?

Наистина светликът на безбожния угасва, не свети пламъкът на огъня му.

Таж світильник безбожних погасне, і не буде світитися іскра огню його:

Светлината в шатрата му мрак е, светилникът му, що над него е, угасва.

його світло стемніє в наметі, і згасне на ньому світильник його,

Стъпките на силата му се стесняват и собственият му замисъл го поваля.

стануть тісні кроки сили його, і вдарить його власна рада!...

Собствените му крака във мрежа го отвеждат и ходи върху примки.

Бо він кинений в пастку ногами своїми, і на ґраті він буде ходити:

Примка го улавя за петата, капан над него се затваря.

пастка схопить за стопу його, зміцниться сітка на ньому,

Въжето му е скрито във земята, капанът му — в пътеката.

на нього захований шнур на землі, а пастка на нього на стежці...

Отвсякъде го стряскат ужаси, тормозят го на всяка стъпка.

Страхіття жахають його звідусіль, і женуться за ним по слідах.

Силата му от глад ще погине и погибел е готова до реброто му.

Його сила голодною буде, а нещастя при боці його приготовлене.

Части от кожата му поглъща, частите му поглъща първородният на смъртта.

Його шкіра поїджена буде хворобою, поїсть члени його первороджений смерти.

Той е изкоренен от шатрата си — неговото упование — и пред царя на ужасите го откарват.

Відірвана буде безпека його від намету його, а Ти до царя жахів його приведеш...

Който не е негов, ще обитава в шатрата му, върху жилището му ще се разпръсне сяра.

Він перебуває в наметі своєму, який не його, на мешкання його буде кинена сірка.

Корените му изсъхват долу, клоните му се отсичат горе.

Здолу посохнуть коріння його, а згори його віття зів'яне.

Споменът за него изчезва от земята и в улиците няма име.

Його пам'ять загине з землі, а на вулиці ймення не буде йому.

Закарват го от светлината в тъмнина и го изгонват от света.

Заженуть його з світла до темряви, і ввесь світ проганяє його.

Няма нито син, нито потомство сред народа си, нито в жилищата му е някой оцелял.

У нього немає в народі нащадка, ні внука, і немає останку в місцях його мешкання.

Родените после ще се удивляват на деня му, както се ужасяваха родените преди това.

На згадку про день його остовпівали останні, за волосся ж хапались давніші...

Наистина такива са жилищата на беззаконния, и това е мястото на онзи, който не познава Бога.

Ось такі то мешкання неправедного, і це місце того, хто Бога не знає!