Job 20

Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

І відповів нааматянин Цофар та й сказав:

Затова мислите ми ме карат да отговоря и затова бързам.

Тому то думки мої відповідати мене навертають, і тому то в мені цей мій поспіх!

Чух изобличение за мой позор и духът на разума ми отговаря.

Соромливу нагану собі я почув, та дух з мого розуму відповідає мені.

Не знаеш ли това от древността, откак човек е сложен на земята,

Чи знаєш ти те, що від вічности, відколи людина на землі була поставлена,

че тържеството на безбожните е краткотрайно и радостта на лицемера — мигновена?

то спів несправедливих короткий, а радість безбожного тільки на хвилю?

Макар и величието му да се извиси до небето и главата му да стигне до облаците,

Якщо піднесеться величність його аж до неба, а його голова аж до хмари досягне,

като изпражненията си ще се изрине навеки; които са го виждали, ще кажат: Къде е?

проте він загине навіки, немов його гній, хто бачив його, запитає: де він?

Като сън ще отлети и няма да се намери, като нощно видение ще бъде пропъден.

Немов сон улетить і не знайдуть його, мов видіння нічне, він сполошений буде:

Око го е видяло, но няма да го види вече; и мястото му няма да го види вече.

його бачило око, та бачити більше не буде, і вже не побачить його його місце...

Децата му ще търсят благоволението на бедните и ръцете му ще върнат богатството му.

Сини його запобігатимуть ласки в нужденних, а руки його позвертають маєток його...

Костите му са пълни с младежката му сила, но тя ще лежи с него в пръстта.

Повні кості його молодечости, та до пороху з ним вона ляже!

Макар и злото да е сладко в устата му и да го крие под езика си,

Якщо в устах його зло солодке, його він таїть під своїм язиком,

да го жали, да не го оставя и да го задържа под небцето си,

над ним милосердиться та не пускає його, і тримає його в своїх устах,

пак храната му променя се в стомаха му, змийска жлъчка става вътре в него.

то цей хліб в його нутрощах зміниться, стане він жовчю зміїною в нутрі його!...

Богатство е погълнал, но отново го повръща; Бог го изтръгва от корема му.

Він маєток чужого ковтав, але його виблює: Бог виганяє його із утроби його...

Змийска отрова ще суче, език на пепелянка ще го умъртви.

Отруту зміїну він ссатиме, гадючий язик його вб'є!

Няма да види потоците, реките, течащи с мед и масло.

Він річкових джерел не побачить, струмків меду та молока.

Ще върне това, за което се е трудил, и няма да го погълне; какъвто имотът, такова и връщането; и той няма да им се радва.

Позвертає він працю чужу, і її не ковтне, як і маєток, набутий з виміни своєї, жувати не буде...

Защото е угнетил и е оставил сиромасите, заграбил е къща, не я е построил.

Бо він переслідував, кидав убогих, він дім грабував, хоч не ставив його!

Наистина той не знае спокойствие в себе си, няма да опази нищо, което желае.

Бо спокою не знав він у нутрі своїм, і свого наймилішого не збереже.

Нищо не избягва от лакомията му, затова благоденствието му няма да е трайно.

Немає останку з обжирства його, тому нетривале добро його все:

В пълнотата на изобилието си ще изпадне в беда, ръката на всеки страдалец ще дойде върху него.

за повні достатку його буде тісно йому, рука кожного скривдженого прийде на нього!

Когато напълва търбуха си, Бог ще изпрати върху него яростта на гнева Си и ще го изсипе върху него, докато яде.

Хай наповнена буде утроба його, та пошле Він на нього жар гніву Свого, і буде дощити на нього недугами його...

Щом бяга от желязното оръжие, ще го прониже бронзов лък.

Він буде втікати від зброї залізної, та прониже його мідний лук...

Стрелата се изтегля, от тялото излиза, блестящият й връх — от жлъчката му, и ужаси го нападат.

Він стане меча витягати, і вийде він із тіла, та держак його вийде із жовчі його, і перестрах на нього впаде!

За съкровищата му се пази пълна тъмнина, нераздухван огън ще го пояде; зло ще сполети и оцелелия във шатрата му.

При скарбах його всі нещастя заховані, його буде жерти огонь не роздмухуваний, позостале в наметі його буде знищене...

Небесата ще открият беззаконието му и земята ще се надигне против него.

Небо відкриє його беззаконня, а земля проти нього повстане,

Печалбата на дома му ще изчезне, ще изтече в деня на Неговия гняв.

урожай його дому втече, розпливеться в день гніву Його...

Това е от Бога делът на безбожния, отреденото му от Бога наследство.

Оце доля від Бога людині безбожній, і спадщина, обіцяна Богом для неї!