Job 29

И Йов още продължи беседата си и каза:

Και εξηκολουθησεν ο Ιωβ την παραβολην αυτου και ειπεν

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

Ω να ημην ως εις τους παρελθοντας μηνας, ως εν ταις ημεραις οτε ο Θεος με εφυλαττεν

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

οτε ο λυχνος αυτου εφεγγεν επι της κεφαλης μου, και δια του φωτος αυτου περιεπατουν εν τω σκοτει

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

καθως ημην εν ταις ημεραις της ακμης μου, οτε η ευνοια του Θεου ητο επι την σκηνην μου

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

οτε ο Παντοδυναμος ητο μετ εμου, και τα παιδια μου κυκλω μου

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

οτε επλυνον τα βηματα μου με βουτυρον, και ο βραχος εξεχεε δι εμε ποταμους ελαιου

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

οτε δια της πολεως εξηρχομην εις την πυλην, ητοιμαζον την καθεδραν μου εν τη πλατεια

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

Οι νεοι με εβλεπον και εκρυπτοντο και οι γεροντες εγειρομενοι ισταντο.

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

Οι αρχοντες επαυον ομιλουντες και εβαλλον χειρα επι το στομα αυτων.

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

Η φωνη των εγκριτων εκρατειτο, και η γλωσσα αυτων εκολλατο εις τον ουρανισκον αυτων.

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

Οτε το ωτιον ηκουε και με εμακαριζε, και ο οφθαλμος εβλεπε και εμαρτυρει υπερ εμου

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

διοτι ηλευθερουν τον πτωχον βοωντα και τον ορφανον τον μη εχοντα βοηθον.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

Η ευλογια του απολλυμενου ηρχετο επ εμε και την καρδιαν της χηρας ευφραινον.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

Εφορουν δικαιοσυνην και ενεδυομην την ευθυτητα μου ως επενδυτην και διαδημα.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

Ημην οφθαλμος εις τον τυφλον και πους εις τον χωλον εγω.

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

Ημην πατηρ εις τους πτωχους, και την δικην την οποιαν δεν εγνωριζον εξιχνιαζον.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Και συνετριβον τους κυνοδοντας του αδικου και απεσπων το θηραμα απο των οδοντων αυτου.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

Τοτε ελεγον, θελω αποθανει εν τη φωλεα μου και ως την αμμον θελω πολλαπλασιασει τας ημερας μου.

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

Η ριζα μου ητο ανοικτη προς τα υδατα, και η δροσος διενυκτερευεν επι των κλαδων μου.

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

Η δοξα μου ανενεουτο εν εμοι, και το τοξον μου εκρατυνετο εν τη χειρι μου.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

Με ηκροαζοντο προσεχοντες και εις την συμβουλην μου εσιωπων.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

Μετα τους λογους μου δεν προσεθετον ουδεν, και η ομιλια μου εσταλαζεν επ αυτους.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

Και με περιεμενον ως την βροχην και ησαν κεχηνοτες ως δια την οψιμον βροχην.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Εγελων προς αυτους, και δεν επιστευον και την φαιδροτητα του προσωπου μου δεν αφινον να πεση.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

Εαν ηρεσκομην εις την οδον αυτων, εκαθημην πρωτος, και κατεσκηνουν ως βασιλευς εν τω στρατευματι, ως ο παρηγορων τους τεθλιμμενους.