Proverbs 14

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

 Genom visa kvinnor varder huset uppbyggt,  men oförnuft river ned det med egna händer.Ords. 12,4. 19,14. 31,10 f.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

 Den som fruktar HERREN, han vandrar i redlighet,  men den som föraktar honom, han går krokiga vägar.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

 I den oförnuftiges mun är ett gissel för hans högmod,  men de visa bevaras genom sina läppar.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

 Där inga dragare finnas, där förbliver krubban tom,  men riklig vinning får man genom oxars kraft.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

 Ett sannfärdigt vittne ljuger icke,  men ett falskt vittne främjar lögn.Ords. 6,19. 12,17. 14,25.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

 Bespottaren söker vishet och finner ingen,  men för den förståndige är kunskap lätt.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

 Gå bort ifrån den man som är dåraktig;  aldrig fann du på hans läppar något förstånd.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

 Det är den klokes vishet, att han aktar på sin väg,  men det är dårars oförnuft, att de öva svek.Ef. 5,15.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

De oförnuftiga bespottas av sitt eget skuldoffer, men bland de redliga råder gott behag.3 Mos. 6,1 f. Ords. 21,27.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

Hjärtat känner självt bäst sin egen sorg, ej heller kan en främmande intränga i dess glädje.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

 De ogudaktigas hus förödes,  men de rättsinnigas hydda blomstrar.Ords. 10,33. 11,28. 12,7, 21.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

 Mången håller sin väg för den i rätta,  men på sistone leder den dock till döden.Ords. 16,25.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

 Mitt under löjet kan hjärtat sörja,  och slutet på glädjen bliver bedrövelse.Pred. 7,4.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

 Av sina gärningars frukt varder den avfällige mättad,  och den gode bliver upphöjd över honom.Ords. 1,31.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

 Den fåkunnige tror vart ord,  men den kloke aktar på sina steg.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

 Den vise tager sig till vara och flyr det onda,  men dåren är övermodig och sorglös.Job 1,1. Ords. 28,14.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

 Den som är snar till vrede gör vad oförnuftigt är,  och en ränkfull man bliver hatad.Ords. 12,16. 16,32. Jak. 1,20.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

 De fåkunniga hava fått oförnuft till sin arvedel,  men de kloka bliva krönta med kunskap.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

 De onda måste falla ned inför de goda,  och de ogudaktiga vid den rättfärdiges portar.Upp. 3,9.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

 Jämväl av sina närmaste är den fattige hatad,  men den rike har många vänner.Ords. 19,4, 7.

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

 Den som visar förakt för sin nästa, han begår synd,  men säll är den som förbarmar sig över de betryckta.Ords. 11,12.

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

 De som bringa ont å bane skola förvisso fara vilse,  men barmhärtighet och trofasthet röna de som bringa gott å bane.Ps. 7,15 f. 2 Tim. 1,16 f.

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

 Av all möda kommer någon vinning,  men tomt tal är ren förlust.Ords. 21,5.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

 De visas rikedom är för dem en krona  men dårarnas oförnuft förbliver oförnuft.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

 Ett sannfärdigt vittne räddar liv,  men den som främjar lögn, han är full av svek.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

 Den som fruktar HERREN har ett tryggt fäste,  och hans barn få där en tillflykt.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

 I HERRENS fruktan är en livets källa  genom dem undviker man dödens snarorOrds. 13,14.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

 Att hava många undersåtar är en konungs härlighet,  men brist på folk är en furstes olycka.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

 Den som är tålmodig visar gott förstånd,  men den som är snar till vrede går långt i oförnuft.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

 Ett saktmodigt hjärta är kroppens liv,  men bittert sinne är röta i benen.Pred. 10,4.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

 Den som förtrycker den arme smädar hans skapare,  men den som förbarmar sig över de fattiga, han ärar honom.Ords. 17,5. 22,2.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

 Genom sin ondska kommer de ogudaktige på fall,  men den rättfärdige är frimodig in i döden.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

 I den förståndiges hjärta bor visheten,  och i dårarnas krets gör hon sig kunnig.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

 Rättfärdighet upphöjer ett folk  men synd är folkens vanära.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.

 En förståndig tjänare behaga konungen väl,  men över en vanartig skall han vrede komma.