Proverbs 13

Мъдър син приема наставлението на баща си, а присмивателят не слуша изобличение.

 En vis son hör på sin faders tuktan,  men en bespottare hör icke på någon näpst.Ords. 10,17. 12,1. 15,5.

От плода на устата си човек се храни с добро, а душата на неверните ще се насити с насилие.

 Sin muns frukt får envar njuta sig till godo,  de trolösa hungra efter våld.Ords. 12,14. 18,20.

Който пази устата си, запазва душата си, а който отваря широко устните си, ще загине.

 Den som bevakar sin mun, han bevarar sitt liv,  men den som är lösmunt kommer i olyckaOrds. 21,23. Syr. 28,26.

Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити.

 Den late är full av lystnad, och han får dock intet,  men de idogas hunger varder rikligen mättad.Ords. 10,4. 12,24,27. 19,15. 21,5.

Праведният мрази лъжата, а безбожният причинява срам и позор.

 Den rättfärdige skyr lögnaktigt tal,  men den ogudaktige är förhatlig och skändlig.

Правдата пази ходещия непорочно, а беззаконието събаря грешните.

 Rättfärdighet bevarar den vilkens väg är ostrafflig,  men ogudaktighet kommer syndarna på fall.Ords. 11,6.

Има такъв, който се прави на богат, а няма нищо, а друг се прави на беден, а има голямо богатство.

 Den ene vill hållas för rik och har dock alls intet,  den andre vill hållas för fattig och har dock stora ägodelar.

Откуп за живота на човека е богатството му, а бедният не чува заплаха.

 Den rike måste giva sin rikedom såsom lösepenning för sitt liv,  den fattige hör icke av något

Светлината на праведните гори весело, а светилникът на безбожните ще изгасне.

 De rättfärdigas ljus brinner glatt,  men de ogudaktigas lampa slocknar ut.Job 18,5. Ps. 97,11. Ords. 20,20. 24,20.

От гордостта произхожда само раздор, а мъдростта е с онези, които приемат съвети.

 Genom övermod kommer man allenast split åstad,  men hos dem som taga emot råd är vishet.

Богатството от суета ще намалее, а който събира с труд, ще го увеличи.

 Lättfånget gods försvinner,  men den som samlar efter hand får mycket.Ords. 20,21.

Отлаганото очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.

 Förlängd väntan tär på hjärtat,  men en uppfylld önskan är ett livets träd.Ps. 14,7.

Който презира словото, ще се мъчи, а който се бои от заповедта, ще бъде възнаграден.

 Den som föraktar ordet hemfaller åt dess dom,  men den som fruktar budet, han får vedergällning.1 Sam. 2,30. Ords. 16,20. Joh. 12,48.

Поучението на мъдрия е извор на живот, за да се избегнат примките на смъртта.

 Den vises undervisning är en livets källa;  genom den undviker man dödens snaror.Ords. 10,11. 14,27. 18,4.

Здравият разум дава благоволение, а пътят на неверните е постоянен в неверието си.

 Ett gott förstånd bereder ynnest,  men de trolösas väg är alltid sig lik.Ords. 12,8. Pred. 9,11.

Всеки благоразумен човек действа със знание, а безумният показва глупост.

 Var och en som är klok går till väga med förstånd,  men dåren breder ut sitt oförnuft.Ords. 15,2.

Безбожният пратеник изпада в беда, а верният посланик е изцеление.

 En ogudaktig budbärare störtar i olycka,  men ett tillförlitligt sändebud är en läkedom.Ords. 25,13.

Бедност и срам ще постигнат онзи, който отхвърля поучение, а който внимава в изобличение, ще бъде почитан.

 Fattigdom och skam får den som ej vill veta av tuktan,  men den som tager vara på tillrättavisning, han kommer till ära.Ords. 10,17.

Изпълнено желание услажда душата и за безумните е мерзост да се откажат от злото.

 Uppfylld önskan är ljuvlig för själen,  men att fly det onda är en styggelse för dårar.

Който ходи с мъдрите, ще бъде мъдър, а другарят на безумните ще стане лош.

 Hav din umgängelse med de visa, så varder du vis;  den som giver sig i sällskap med dårar, honom går det illa.Ords. 1,10.

Злото преследва грешните, а на праведните ще се въздаде добро.

 Syndare förföljas av olycka,  men de rättfärdiga få till lön vad gott är.

Добрият оставя наследство на синове и внуци, а богатството на грешния се запазва за праведния.

 Den gode lämnar arv åt barnbarn,  men syndarens gods förvaras åt den rättfärdige.Job 27,18 f.

Много храна има в нивата на бедните, но някои погиват поради липса на справедливост.

 De fattigas nyodling giver riklig föda,  men mången förgås genom sin orättrådighet.

Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.

 Den som spar sitt ris, han hatar sin son,  men den som älskar honom agar honom i tid.Ords. 3,12. 19,18. 22,15. 23,13 f. 29,15. Syr. 30,1 f.

Праведният яде до насищане на душата си, а коремът на безбожните ще бъде празен.

 Den rättfärdige får äta, så att hans hunger bliver mättad,  men de ogudaktigas buk måste lida brist.Ords. 10,3.