Job 13

Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.

HE AQUÍ que todas estas cosas han visto mis ojos, Y oído y entendido de por sí mis oídos.

Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.

Como vosotros lo sabéis, lo sé yo; No soy menos que vosotros.

Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.

Mas yo hablaría con el Todopoderoso, Y querría razonar con Dios.

А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!

Que ciertamente vosotros sois fraguadores de mentira; Sois todos vosotros médicos nulos.

О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

Ojalá callarais del todo, Porque os fuera sabiduría.

Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми.

Oíd ahora mi razonamiento, Y estad atentos á los argumentos de mis labios.

Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него?

¿Habéis de hablar iniquidad por Dios? ¿Habéis de hablar por él engaño?

За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите?

¿Habéis de hacer acepción de su persona? ¿Habéis de pleitear vosotros por Dios?

Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек?

¿Sería bueno que él os escudriñase? ¿Os burlaréis de él como quien se burla de algún hombre?

Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.

Él os reprochará de seguro, Si solapadamente hacéis acepción de personas.

Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне?

De cierto su alteza os había de espantar, Y su pavor había de caer sobre vosotros.

Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал.

Vuestras memorias serán comparadas á la ceniza, Y vuestros cuerpos como cuerpos de lodo.

Млъкнете, оставете ме, и ще говоря — и нека дойде върху мен, каквото ще.

Escuchadme, y hablaré yo, Y véngame después lo que viniere.

Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си?

¿Por qué quitaré yo mi carne con mis dientes, Y pondré mi alma en mi mano?

И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

He aquí, aunque me matare, en él esperaré; Empero defenderé delante de él mis caminos.

И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.

Y él mismo me será salud, Porque no entrará en su presencia el hipócrita.

Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.

Oíd con atención mi razonamiento, Y mi denunciación con vuestros oídos.

Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.

He aquí ahora, si yo me apercibiere á juicio, Sé que seré justificado.

Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.

¿Quién es el que pleiteará conmigo? Porque si ahora yo callara, fenecería.

Само две неща не ми прави — тогава няма да се крия от лицето Ти:

Á lo menos dos cosas no hagas conmigo; Entonces no me esconderé de tu rostro:

оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.

Aparta de mí tu mano, Y no me asombre tu terror.

Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.

Llama luego, y yo responderé; Ó yo hablaré, y respóndeme tú.

Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.

¿Cuántas iniquidades y pecados tengo yo? Hazme entender mi prevaricación y mi pecado.

Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?

¿Por qué escondes tu rostro, Y me cuentas por tu enemigo?

Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

¿Á la hoja arrebatada has de quebrantar? ¿Y á una arista seca has de perseguir?

Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.

¿Por qué escribes contra mí amarguras, Y me haces cargo de los pecados de mi mocedad?

Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,

Pones además mis pies en el cepo, y guardas todos mis caminos, Imprimiéndolo á las raíces de mis pies.

докато изтлява като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.

Y el cuerpo mío se va gastando como de carcoma, Como vestido que se come de polilla.