Proverbs 17

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

Bedre et stykke tørt brød med ro og fred enn et hus fullt av slakt med trette.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

En klok tjener får råde over en dårlig sønn, og iblandt brødrene får han del i arven.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

Der er digel for sølv og ovn for gull; men den som prøver hjertene, er Herren.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

Den onde akter på ondskaps lebe; løgneren lytter til ødeleggelses tunge.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

Den som spotter den fattige, håner hans skaper; den som gleder sig over ulykke, skal ikke bli ustraffet.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

De gamles krone er barnebarn, og barns pryd er deres fedre.

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Det sømmer sig ikke for dåren å tale store ord, enn mindre for den høibårne å tale løgn.

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

Gave er en edelsten i dens øine som får den; hvor den kommer, gjør den lykke.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

Den som dekker over overtredelse, søker kjærlighet; men den som ripper op en sak, skiller venn fra venn.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

Skjenn virker bedre på den forstandige enn hundre slag på dåren.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

En ond manns hu står bare til gjenstridighet, og en ubarmhjertig engel sendes imot ham.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

Bedre for en mann å møte en bjørn som ungene er tatt fra, enn en dåre i hans dårskap.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

Den som gjengjelder godt med ondt, fra hans hus skal ulykken ikke vike.

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

Å begynne trette er som å åpne for vann; la da tretten fare, før den blir for voldsom!

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

Den som frikjenner en ugudelig, og den som domfeller en rettferdig, de er begge to en vederstyggelighet for Herren.

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

Hvad hjelper penger i dårens hånd til å kjøpe visdom, siden han er uten forstand?

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

En venn elsker alltid, og en bror fødes til hjelp i nød.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

Et menneske som ikke har forstand, gir håndslag og går i borgen hos sin næste.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

Den som elsker trette, elsker synd; den som gjør sin dør høi, søker sin egen undergang.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

Den som er falsk i hjertet, finner intet godt, og den som er vrang i sin tale, faller i ulykke.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

Den som har en narr til sønn, får sorg av ham; en dåres far har ingen glede.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

Et glad hjerte gir god lægedom, men et nedslått mot tar margen fra benene.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

Den ugudelige tar gaver ut av barmen for å bøie rettens gang.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

Den forstandige har visdommen for øie, men dårens øine er ved jordens ende.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

En uforstandig sønn er en gremmelse for sin far og en bitter sorg for henne som fødte ham.

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

Å straffe også den rettferdige er ikke godt; å slå edle menn er tvert imot all rett.

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

Den som er sparsom med sine ord, er klok, og den koldsindige er en forstandig mann.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.

Også dåren aktes for klok når han tier, for vis når han holder sine leber lukket.