Psalms 104

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Bless the LORD, O my soul. O LORD my God, thou art very great; thou art clothed with honour and majesty.

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

Who coverest thyself with light as with a garment: who stretchest out the heavens like a curtain:

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

Who layeth the beams of his chambers in the waters: who maketh the clouds his chariot: who walketh upon the wings of the wind:

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

Who maketh his angels spirits; his ministers a flaming fire:

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Who laid the foundations of the earth, that it should not be removed for ever.

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

Thou coveredst it with the deep as with a garment: the waters stood above the mountains.

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

At thy rebuke they fled; at the voice of thy thunder they hasted away.

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

They go up by the mountains; they go down by the valleys unto the place which thou hast founded for them.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Thou hast set a bound that they may not pass over; that they turn not again to cover the earth.

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

He sendeth the springs into the valleys, which run among the hills.

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

They give drink to every beast of the field: the wild asses quench their thirst.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

By them shall the fowls of the heaven have their habitation, which sing among the branches.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

He watereth the hills from his chambers: the earth is satisfied with the fruit of thy works.

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

He causeth the grass to grow for the cattle, and herb for the service of man: that he may bring forth food out of the earth;

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

And wine that maketh glad the heart of man, and oil to make his face to shine, and bread which strengtheneth man's heart.

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

The trees of the LORD are full of sap; the cedars of Lebanon, which he hath planted;

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

Where the birds make their nests: as for the stork, the fir trees are her house.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

The high hills are a refuge for the wild goats; and the rocks for the conies.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

He appointed the moon for seasons: the sun knoweth his going down.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

Thou makest darkness, and it is night: wherein all the beasts of the forest do creep forth.

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

The young lions roar after their prey, and seek their meat from God.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

The sun ariseth, they gather themselves together, and lay them down in their dens.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

Man goeth forth unto his work and to his labour until the evening.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

O LORD, how manifold are thy works! in wisdom hast thou made them all: the earth is full of thy riches.

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

So is this great and wide sea, wherein are things creeping innumerable, both small and great beasts.

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

There go the ships: there is that leviathan, whom thou hast made to play therein.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

These wait all upon thee; that thou mayest give them their meat in due season.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

That thou givest them they gather: thou openest thine hand, they are filled with good.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Thou hidest thy face, they are troubled: thou takest away their breath, they die, and return to their dust.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

Thou sendest forth thy spirit, they are created: and thou renewest the face of the earth.

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

The glory of the LORD shall endure for ever: the LORD shall rejoice in his works.

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

He looketh on the earth, and it trembleth: he toucheth the hills, and they smoke.

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

I will sing unto the LORD as long as I live: I will sing praise to my God while I have my being.

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

My meditation of him shall be sweet: I will be glad in the LORD.

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!

Let the sinners be consumed out of the earth, and let the wicked be no more. Bless thou the LORD, O my soul. Praise ye the LORD.