Job 30

Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

But now they that are younger than I have me in derision, whose fathers I would have disdained to have set with the dogs of my flock.

Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

Yea, whereto might the strength of their hands profit me, in whom old age was perished?

Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

For want and famine they were solitary; fleeing into the wilderness in former time desolate and waste.

между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

Who cut up mallows by the bushes, and juniper roots for their meat.

Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

They were driven forth from among men, (they cried after them as after a thief;)

Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

To dwell in the clifts of the valleys, in caves of the earth, and in the rocks.

Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

Among the bushes they brayed; under the nettles they were gathered together.

Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

They were children of fools, yea, children of base men: they were viler than the earth.

А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

And now am I their song, yea, I am their byword.

Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

They abhor me, they flee far from me, and spare not to spit in my face.

Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

Because he hath loosed my cord, and afflicted me, they have also let loose the bridle before me.

Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

Upon my right hand rise the youth; they push away my feet, and they raise up against me the ways of their destruction.

Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

They mar my path, they set forward my calamity, they have no helper.

Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

They came upon me as a wide breaking in of waters: in the desolation they rolled themselves upon me.

Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

Terrors are turned upon me: they pursue my soul as the wind: and my welfare passeth away as a cloud.

И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

And now my soul is poured out upon me; the days of affliction have taken hold upon me.

Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

My bones are pierced in me in the night season: and my sinews take no rest.

С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

By the great force of my disease is my garment changed: it bindeth me about as the collar of my coat.

В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

He hath cast me into the mire, and I am become like dust and ashes.

Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

I cry unto thee, and thou dost not hear me: I stand up, and thou regardest me not.

Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

Thou art become cruel to me: with thy strong hand thou opposest thyself against me.

Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

Thou liftest me up to the wind; thou causest me to ride upon it, and dissolvest my substance.

защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

For I know that thou wilt bring me to death, and to the house appointed for all living.

Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

Howbeit he will not stretch out his hand to the grave, though they cry in his destruction.

Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

Did not I weep for him that was in trouble? was not my soul grieved for the poor?

Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

When I looked for good, then evil came unto me: and when I waited for light, there came darkness.

Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

My bowels boiled, and rested not: the days of affliction prevented me.

Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

I went mourning without the sun: I stood up, and I cried in the congregation.

На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

I am a brother to dragons, and a companion to owls.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

My skin is black upon me, and my bones are burned with heat.

Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.

My harp also is turned to mourning, and my organ into the voice of them that weep.