Job 31

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

I made a covenant with mine eyes; why then should I think upon a maid?

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

For what portion of God is there from above? and what inheritance of the Almighty from on high?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Is not destruction to the wicked? and a strange punishment to the workers of iniquity?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Doth not he see my ways, and count all my steps?

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

If I have walked with vanity, or if my foot hath hasted to deceit;

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

Let me be weighed in an even balance, that God may know mine integrity.

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

If my step hath turned out of the way, and mine heart walked after mine eyes, and if any blot hath cleaved to mine hands;

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

Then let me sow, and let another eat; yea, let my offspring be rooted out.

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

If mine heart have been deceived by a woman, or if I have laid wait at my neighbour's door;

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

Then let my wife grind unto another, and let others bow down upon her.

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

For this is an heinous crime; yea, it is an iniquity to be punished by the judges.

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

For it is a fire that consumeth to destruction, and would root out all mine increase.

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

If I did despise the cause of my manservant or of my maidservant, when they contended with me;

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

What then shall I do when God riseth up? and when he visiteth, what shall I answer him?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Did not he that made me in the womb make him? and did not one fashion us in the womb?

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

If I have withheld the poor from their desire, or have caused the eyes of the widow to fail;

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

Or have eaten my morsel myself alone, and the fatherless hath not eaten thereof;

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

(For from my youth he was brought up with me, as with a father, and I have guided her from my mother's womb;)

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

If I have seen any perish for want of clothing, or any poor without covering;

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

If his loins have not blessed me, and if he were not warmed with the fleece of my sheep;

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

If I have lifted up my hand against the fatherless, when I saw my help in the gate:

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

Then let mine arm fall from my shoulder blade, and mine arm be broken from the bone.

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

For destruction from God was a terror to me, and by reason of his highness I could not endure.

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

If I have made gold my hope, or have said to the fine gold, Thou art my confidence;

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

If I rejoiced because my wealth was great, and because mine hand had gotten much;

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

If I beheld the sun when it shined, or the moon walking in brightness;

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

And my heart hath been secretly enticed, or my mouth hath kissed my hand:

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

This also were an iniquity to be punished by the judge: for I should have denied the God that is above.

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

If I rejoiced at the destruction of him that hated me, or lifted up myself when evil found him:

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

Neither have I suffered my mouth to sin by wishing a curse to his soul.

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

If the men of my tabernacle said not, Oh that we had of his flesh! we cannot be satisfied.

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

The stranger did not lodge in the street: but I opened my doors to the traveller.

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

If I covered my transgressions as Adam, by hiding mine iniquity in my bosom:

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

Did I fear a great multitude, or did the contempt of families terrify me, that I kept silence, and went not out of the door?

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Oh that one would hear me! behold, my desire is, that the Almighty would answer me, and that mine adversary had written a book.

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Surely I would take it upon my shoulder, and bind it as a crown to me.

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

I would declare unto him the number of my steps; as a prince would I go near unto him.

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

If my land cry against me, or that the furrows likewise thereof complain;

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

If I have eaten the fruits thereof without money, or have caused the owners thereof to lose their life:

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

Let thistles grow instead of wheat, and cockle instead of barley. The words of Job are ended.